— Да, Леони, ще изпия мартинитата.
Тя седна пред мен.
— Разкажи ми какво стана.
Изпих първото мартини и й разказах.
Леони събра длани като в непохватна молитва.
— Трябва да кажем на Ана, че Джак Мин е мъртъв.
— Да я излъжем е смъртна присъда за децата. Той не се срещна с ЦРУ и сега ще го е страх да се свърже с тях. Помрачихме доверието му във фирмата. Това е най-добрата новина.
— Не е същото като да е мъртъв. Обеща, че ще го направиш. Даде дума.
— Съжалявам, че те подведох. Но пък трябваше ти да го намериш, а го открих аз и все пак си държах устата затворена — излетяха думите ми като жесток удар. — Можеше да го застреляш в алеята, но пропусна. Така че недей да ме съдиш.
Тя отвори уста, затвори я, отвори я отново.
Протегнах ръка към нейната. Позволи ми да я уловя.
— Съжалявам. Не съм на себе си. Защото си права. Провалих се.
Отпих дълга глътка от мартинито.
— Съжалявам, Сам, знам, че си изморен. Знам. Съжалявам.
— Не плачи, ще си ги върнем. Наистина.
Тя побутна недокоснатата си халба към мен като жертвоприношение.
— Ти си луд.
— Луд не означава ефективен. Щяхме да го пипнем, ако Огъст и хората му не бяха там — жадно изгълтах леденостуденото мартини. Питието не успяваше да потуши болката в ръката ми. — Добре ли си?
— Ще се оправя.
— Ти как се измъкна?
Тя облиза устни.
— Откраднах раницата на Джак и избягах. Лаптопът му беше вътре. Надявах се и бележникът да е там. Мисля, че не ме проследиха.
— Видях бележника. Беше го залепил на гърба си. Червен е.
Изядох маслините и отпих голяма глътка от гинеса й.
Знам, че би трябвало да е много вкусен, но не го препоръчвам след две мартинита.
— Да обобщим. „Новем солес“ ни изнудва да открием и да убием Джак Мин. Но внезапно се намесват наемни убийци. Сестрите се опитваха да ме убедят, че сме от един лагер. Но няма смисъл „Новем солес“ да ни пречат.
— Може би са решили, че няма да успеем.
— Не мисля. Има трета страна. Тя е в ЦРУ и обслужва „Новем солес“ или преследва свои цели. Според мен е този Рей Брустър. Разкажи ми за него.
Леони разтърка слепоочия.
— Той… той откриваше хора, които могат да му бъдат полезни — да речем, хора с природен талант да убиват или да крадат, и вместо да ги праща в затвора, ги караше да работят за него.
— В правителството ли беше?
— Не мисля. Ако беше така, защо ще съм му нужна, за да им давам фалшиви самоличности? Правителството го умее по-добре от мен.
— Той ли те откри?
— Да. Бях се забъркала с група фалшификатори. Канеха се да ги закопчаят. Той сключи сделка с мен да ме защити, ако работя за него.
Станах. Закрачих напред-назад. Дори да не беше служител на ЦРУ, Рей Брустър разполагаше с източник в „Специални проекти“. Или беше част от „Специални проекти“. Въпросът беше защо Огъст би повярвал на думите ми сега?
— Мислиш ли, че Рей Брустър е част от „Новем солес“?
— Дори да е, действа без одобрението на Ана. Навярно го споменават в бележника. Нищо чудно Джак Мин да разполага с унищожителни улики срещу него. Нещо, което не иска никой да узнава — нито ЦРУ, нито „Новем солес“.
— Знаеш ли тайните му, Леони?
— Не.
— Колко близки бяхте?
Тя не ме погледна.
— Бяхме заедно известно време. После се разделихме.
— И на него не му хареса. Понеже си започнала нов живот в Лас Вегас.
— Реших да започна начисто.
— Той ли е бащата на Тейлър?
— Не. Не е. Дори не си го и помисляй.
Наблюдавах я. Трябваше да разбуля тайните й, но запазвайки своите. За нищо на света не бих й казал, че сестрите са се интересували от Мила. Разбереше ли, че за главата на Мила е обявена награда и Рей Брустър я иска, Леони получаваше разменна монета. Не биваше да й позволявам да я използва.
— Познаваше агента от ЦРУ. Огъст. Той ти е приятел — каза тя.
— Работехме заедно. Бяхме… бяхме приятели.
А сега? Не знаех. Това приятелство можеше да струва скъпо и на двама ни.
— Какво точно работеше в ЦРУ?
Отпих още една глътка от мартинито.
— Работех в малък секретен клон, наречен „Специални проекти“. С Огъст разследвахме международни престъпни организации. Често са свързани с разузнавателни агенции или с тероризъм. Нещо като нелегално оперативно звено. Според мен са ни скрили в бюджета като „договори за автомати за топли напитки“.
Изпаднах в разговорливо настроение. Благодаря ти, мартини. Непоносима болка изгаряше ръката ми.
— Пошегувах се, Леони.
— Огъст ме видя.
— Теб?
— Да. Откраднах раницата на Мин. Преди приятелят ти да я докопа.