— Лекарят ще дойде скоро, Сам.
— Възможно е да ни сполетят неприятности. Къде е Мила?
Той сви рамене.
— Един мъж питаше за теб.
— Рус?
Реших, че вероятно е Огъст.
— Не, тъмнокос. Питаше колко често идваш в бара. Казах му, че се отбиваш веднъж седмично и вчера си бил тук. Поинтересува се къде живееш. Отговорих му, че не знам. Има само телефонния ти номер. Продиктувах му фалшив. Според мен не му хрумна, че имаш апартамент тук.
Огъст сигурно беше изпратил някого, барът навярно беше под наблюдение. Или не? Основната им цел беше да намерят Джак Мин, а не мен. „Специални проекти“ не разполагаха с неизчерпаеми ресурси. Осем души в нюйоркския офис. Ако се нуждаеха от повече жива сила, трябваше да се обърнат към Лангли.
Разказах на Бъртранд какво се е случило. Той отнесе чашите от мартинито и халбата и ми донесе „Ибупрофен“. Изгълтах четири таблетки.
— Подозирам — каза, — че повече няма да видиш този Джак Мин.
— Компютърът му е у нас. Леони преглежда файловете.
— Сама? Доверяваш й се?
— Налага се.
Някой почука на вратата. Лекарят. Има всякакви медицински специалисти, готови да практикуват на ръба на закона, и не се налага да посещаваш кабинетите за спешна помощ. Обикновено са лекари или медицински сестри, разорени от съдебен процес или осъдени за злоупотреба с рецепти. Тази лекарка беше на около петдесет и изглеждаше приятно трезва. Носеше раница и сини джинси. В раницата имаше полево медицинско оборудване.
— Доктор Смит — представи я Бъртранд.
— Смит — повторих. — Надявам се да го запомня.
— Доктор Няма Да Си Кажа Истинското Име не се изплъзва лесно от езика — отвърна Бъртранд.
Жената не ми каза нищо освен „какво стана“ и „боли ли“. Окото й не трепна, когато й описах как са ме ударили по ръката със саксия и как съм се хвърлил от покрива и съм се приземил в камион с пясък. Прокара пръсти по ръката ми, опипа я, видя как примижавам от болка.
— В най-лошия случай обикновено счупване.
— Не можете ли да определите със сигурност?
— Криптонитът затруднява рентгеновото ми зрение — сухо отвърна тя. — Ще ви сложа гипс от фибростъкло. Ръката трябва да почива. Никакви скокове от покриви.
— Добре — съгласих се.
Тя се зае да намества и да гипсира ръката ми. Бъртранд пусна телевизора на местния новинарски канал. След прогнозата за времето и коментара за политически скандал в Олбъни със сенатор и проститутка излъчиха горещ репортаж за престрелката по бруклинските улици и моя полет от покрива. Но не бяха заснели нито мен, нито Джак Мин.
— Побързайте, докторе, защото трябва да тръгвам.
— Проверете го за мозъчно сътресение — обади се Бъртранд.
— Нямам мозъчно сътресение.
Бъртранд ми донесе черен панталон и черна риза. Лекарката превърза ръката ми и сложи гипса. Облякох се. Тя почти не продума. Даде ми указания и голямо шише незаконни болкоуспокояващи. Бъртранд пъхна пачка банкноти в ръката й и тя си тръгна.
— Какво искаш да направя? — кръстоса ръце той.
Приличаше на човек, достоен да оглави операцията, за разлика от мен.
— „Специални проекти“ сигурно го издирват. Но няма да отидат в полицията, понеже не искат да обясняват защо предизвикват престрелки по улиците. Сега трябва да разбера къде ще отиде Джак.
— Сам! — извика Леони. — Ела!
Влязох бързо в стаята, където седеше. Върху компютърния монитор беше отворен прозорец със съобщения. Леони го посочи. Наведох се и прочетох следното: „Няма да ме откриете, загубеняци, мамка ви“.
— Джак?
— Да. Има програма за дистанционен достъп. Контролира системата.
По дяволите. Можеше да форматира дистанционно харддиска и да изтрие цялата информация в системата.
Приведох се и написах: „Искам да сключа сделка с теб. „Девет слънца“ са наш общ враг“.
Думите постояха самотни, докато под тях не се появи ново изречение: „Сам Капра ли е?“.
„Да“.
— Не му казвай нищо. Недей! — възкликна Леони.
„Каза, че искаш да умра, за да спасиш детето си. Знам. Но дори да ме убиеш, детето ти ще умре“.
— Лъже — каза Леони. — Лъже, за да се спаси. Да ни изплаши.
„Дай ни бележника и ще им кажем, че си мъртъв — написах. — После ще се скриеш, ще се предадеш на ЦРУ или каквото пожелаеш“.
„Нямам причина да ти вярвам — написа той. — Ти ме хвърли от покрива“.
„Съжалявам. Имаме общ враг. Знаеш, че ме принуждават да работя за тях. Можем да се освободим“.