— Какво искаш да кажеш?
— Възможно е да потърси възмездие за нея. Да реши да поеме риска.
— Но нали каза, че не са били близки?
— Все пак му е майка. Не мислиш ли, че някой ден Тейлър би направила всичко, за да те спаси?
Леони преглътна.
— Надявам се.
— Госпожа Мин умря и той ще се чувства отговорен. Мека да ни постави капан. А ние трябва да хванем него в капана. Да го заловим, да вземем бележника и да извадим на светло Ана.
— Да го убием и да вземем бележника. Толкова ли е трудно?
— Те няма да ни върнат децата просто така, Леони. Бележникът е нашият коз. Трябва ни, за да гарантираме, че ще си ги вземем невредими.
— Това не ми харесва.
Бяхме в задънена улица.
— Казах ти какво смятам да направя. Или ще ми помогнеш, или ще се откажеш. Ако мислиш, че можеш да откриеш Джак Мин и да го убиеш — моля, няма да те спирам.
Мълчанието стана неловко.
— Добре — каза тя накрая. — Ще го направим по твоя начин. Не че ми оставяш кой знае какъв избор.
— Казах ти, че ще си върнем децата.
Тя кимна.
— Искам да хапна нещо.
— Ще поръчам да ни донесат храна. Менюто е ей там. Избери си каквото искаш.
Леони стана. Протегна ръце над главата си. Разгледа менюто.
— Изискана кухня. Панини с калмари? Минисандвичи с хайвер? Олеле.
— Бъртранд обича да експериментира. Препоръчвам ти говежди бургер, риба и чипс.
Тя остави менюто.
— Надявам се да хранят добре бебетата ни.
— Леони, не губи присъствие на духа.
— Няма. Аз…
Тя овладя гласа си.
— Ще сляза долу да поръчам храна. Ти какво искаш?
— Поръчай и за двамата. Аз харесвам всичко в менюто. Предимствата на собственика.
Опитах се да й се усмихна окуражително. Предположих, че за да ми отмъсти, ще ми донесе съмнителните панини с калмари.
Тя слезе долу. А аз се запитах докъде се простира самообладанието й, дали напрежението ще я пречупи, дали ще реши, че моят начин е неправилен?
На какво беше готова, за да спаси детето си?
57.
Централата на „Специални проекти“ Манхатън
Рикардо Браун държеше три мобилни телефона. Не сдържаше обаче гнева си.
— Открий с кого освен със Сам Капра си имаш работа — каза той на Огъст. — Докато аз се мъча като грешен дявол да ти запазя работата.
Обичайно сърдечният му и спокоен глас потрепна от едва потисната ярост.
— Съжалявам, сър.
— Така трябва — отсече Рикардо Браун. — Знам, че съжаляваш. Прави каквото ти казвам и когато събереш информация, ела при мен. Боговете в Лангли ми звънят непрекъснато. Обяснявам им как неспособността ни да защитим информатора е предизвикала стрелба по бруклинските улици, отразена в националните новини.
Огъст се опита да преглътне и не успя. Обърна се.
— Огъст. Има заповед по Сам Капра да се стреля без предупреждение. Не знаеш ли? Никой не очаква да застреляш приятеля си. Но той те е нападнал, нападнал е и двама други агенти и едва не е убил Мин. Повече няма да разговаряш с него. Той е затворена страница — жив или мъртъв. Разбираш ли?
— Да, сър.
Огъст се върна в конферентната зала до кабинета си, където го очакваха хората от екипа му, неспокойни и гневни.
Той все още оглавяваше операцията срещу „Новем солес“. Затова изпрати всичките шестима агенти от манхатънския офис на „Специални проекти“ да издирват Мин и Капра. Агентите тръгнаха към апартамента на семейство Мин, към сградата на „Мин Пропъртис“. Един се отби в бар „Последен миг“, където проведе безплоден разговор с Бъртранд. Друг следеше всички новодошли в спешните кабинети в Манхатън, Бруклин и Куинс. Както Джак Мин бе наблюдавал камерите в магазина за играчки и по улиците, „Специални проекти“ имаха достъп до охранителните камери пред входовете на кабинетите за спешна медицинска помощ. Специален софтуер проверяваше резервациите за полети и покупките на железопътни билети.
Заповедта за стрелба без предупреждение означаваше, че Огъст е длъжен да открие Сам преди другите агенти от „Специални проекти“.
Така… Първо трябваше да разбере кои са жените — мъртвите и живата. Червенокосата с пистолета, която отнесе раницата на Мин. Коя беше тя? Кои бяха мъртвите в сградата? „Специални проекти“ не разполагаха с всичко необходимо, за да разследват местопрестъпление; на тяхно разположение (благодарение на Бет Марли, която анулира услугите на охранителната фирма, след като я увериха, че ще защитят семейството й) бяха само сградата и телата. Екип от криминалисти и подкрепление от агенти, готови да не се съобразят с това, че ЦРУ няма правомощия да работи на американска земя, летяха от Лангли да им помогнат.