Той обаче не можеше да ги чака. Ако Сам беше пионка на „Новем солес“, вероятно същото се отнасяше и за червенокосата. Колкото до двете мъртви жени, ако бяха изпратени да убият Сам, значи бяха врагове на „Новем солес“. Хора на трети играч. Тази мисъл го разтревожи дълбоко.
Огъст си взе пица и сода и седна пред защитен компютър в дъното на нюйоркския офис. Челюстта го болеше от удара на Сам, но празният му стомах приветства пицата. Остави слушалката на телефона в ухото си, за да получава нова информация от полевите екипи, издирващи Мин и Сам.
Фирмата и Националната агенция за сигурност притежаваха най-прецизния софтуер за разпознаване на снимки. С помощта на програмата Огъст сглоби лице, което приличаше на жената в сградата. Червеникава коса, лешникови очи, малък нос, високи скули, съзвездие от лунички. Ушите стърчаха леко, което й придаваше по-младежки вид. Огъст затваряше очи, представяше си я, опитваше да запечата спомена в съзнанието си. Брадичката й беше възостра. Тънка шия. Беше висока около метър и шейсет и тежеше към петдесетина килограма. Когато приключи с изображението, размисли — къде да търси?
Въведе реконструираното лице в базата с данни за издирване на служители от ЦРУ. Получи осемдесет и осем съвпадения. Огледа лицата. Никое не беше нейното.
Въведе лицето в база с данни за издирване на британски агенти. Сам беше прекарал почти цялата си кариера в Лондон. Дузина съвпадения. Нито едно точно.
Отвори база с данни за пенсионирани служители на ЦРУ. Отново няколко съвпадения, но не и точно тази жена.
„Специални проекти“, чиято сфера на дейност се простираше до там, където престъпността засяга националната сигурност, разполагаше със собствена база с данни. Той я отвори.
Разгледа списък с познати компютърни хакери. Мин беше такъв и на Огъст му се стори странно, че червенокосата се беше върнала да вземе раницата му. Броят на жените хакери се увеличаваше, но в тази сфера все още преобладаваха мъжете. Ако я бяха арестували за хакерство в Съединените щати или в съюзническа страна, усмихнатото й лице щеше да присъства в тази база с данни.
Нямаше го.
Огъст стана и закрачи напред-назад. Изяде пицата, дъвчейки парченцата чушка, докато челюстта го заболя, и уталожи глада. Разгледа лицето й. Промени косата, направи я по-дълга. Сложи й очила.
Отвори друга база с данни за информатори на ЦРУ. Хора, продали сведения на фирмата. Хиляди присъстваха в списъка — от чуждестранни политици до обикновени престъпници. Въведе лицето на жената в параметрите за търсене.
Три съвпадения.
Ето я. Името в папката беше Линдзи Партридж.
Линдзи Партридж беше изчезнала от Ню Йорк преди две години — на 17 април. Огъст потърка очи.
— Привет — каза.
Беше предоставила на фирмата информация за групировка, фалшифицирала и валута, и документи. Срещу Линдзи не бяха повдигнати обвинения, името й дори не беше стигнало до полицията. Тя беше напуснала групировката и беше изчезнала, а властите бяха арестували останалите фалшификатори. Огъст отвори досието й. Никаква друга информация. Не беше работила повече за Фирмата. Въведе специална парола за достъп до укрити части от досието й, предназначени само за „Специални проекти“.
Досието се оказа блокирано. Невероятно! Невъзможно беше да му откажат достъп.
Обади се на Фейджин.
— Какво? — прозвуча изморен и напрегнат Фейджин.
— Защо системата не ми позволява да отворя файл на „Специални проекти“? Имам код за стопроцентов достъп.
— Не знам. Звездите не са благоприятно разположени. Някой не иска да го видиш. Операцията е прекратена. Или е прецакана. Или е много жестока и деликатните ти очички няма да я понесат, Огъст.
— Искам да отвориш този файл.
— Е, нареди се на опашката, заети сме.
Понякога Фейджин беше по-нагъл и от корпоративен програмист по поддръжката.
— Включи се в списъка от чакащи.
— Виж, Фейджин. Случаят е от първостепенна важност — Огъст му продиктува данните за файла. — Искам да знам какво има вътре. Повери го на най-блестящия си Оливър Туист. Веднага или…
— Или какво? По дяволите, всички ме заплашват тази седмица! Наистина.
Фейджин прекъсна връзката.
Какво значеше това? Огъст реши да го попита, когато му се обади.
През тунели, прокопани от оливъртуистовците и техния наставник, „Специални проекти“ проникваха във всякакви бази с данни — дори нелегално — за да открият пътека от дири, които да следват. Огъст огледа дирята на червенокосата. След тази последна априлска дата не беше отчитана никаква дейност на Линдзи Партридж. Имейлът и страниците й в социалните мрежи бяха изоставени. Беше прекъснала студентската програма по дизайн в Нюйоркския университет. Информатор на ЦРУ и студент по изкуство. Кое беше на първо място? Дали вече използваше дарованието си, без да престъпва закона? Не беше плащала данъци през последните две години и не беше декларирала доходи. Сякаш бе потънала вдън земя и не липсваше никому. Не приличаше на мръсна игричка. По-скоро беше завързала прокъсаните нишки на живота си в спретнат възел. И си беше тръгнала.