— О, великолепно, прецаквачо, вече знаеш името ми.
— Да. Знаем го. Искаме да ти помогнем.
— Едва не ме убиха заради вас. Знаеш ли какво преживях? — гласът на Джак потрепери.
— Ела при нас. Ще те защитим. Съжалявам, не знаех, че срещата ни е компрометирана.
— Е, очевидно не си знаел. Ти си идиот. Знаеш ли как е разбрал?
— Не. Но човекът, който те преследва, е бивш агент на ЦРУ.
— Да, и ти ще го спреш.
— Какво?
— Съгласи се да се срещнем утре в три пред Статуята на свободата. Отиди там, залови го, арестувай и него, и жената, с която беше и която също, между другото, се опита да ме убие. Тогава може да поговорим пак.
— Разговарял си със Сам?
— Взеха компютъра ми и аз изтрих информацията дистанционно. Но първо си уговорих среща с него. Възползвай се да го заловиш. Свърших черната работа вместо теб.
— Той те преследва, защото „Новем солес“ са похитили невръстното му дете.
Тишина. Огъст чуваше далечен музикален ритъм, бучене на автомобили.
— Съжалявам. Наистина. Но не е мой проблем. Сега Сам Капра е твой проблем. Щом искаш „Новем солес“, усмири този човек и тогава ще размисля дали да изляза от укритието си.
— Добре. Информацията, която искаше да ми предоставиш, включва ли нещо за детето му?
Дълго колебание.
— Защо да ти отговарям? — превърна се в едва доловим шепот гласът му. — Откъде да знам, че ти не ме предаваш, не ме продаваш?
— Е, не можеш да си сигурен. Но нали ти ми се обади?
Отново мълчание.
— Сам Капра каза, че мама е мъртва.
Огъст размисли.
— Значи е вярно. Не би излъгал. Съжалявам, Джак.
— Каза, че тялото й е в единствената къща на Ривър Ран Роуд в Морис Каунти. Ще отидеш ли да прибереш тялото на мама?
В слушалката се чу пресекливо дишане.
— Разбира се — отвърна Огъст. — Но ти ела при нас още сега. Ще те защитим.
— Ако ми казва истината за мама, може би ще му прочета какво пише в бележника за детето му, щом го арестуваш. Ще ти се обадя по-късно.
Джак Мин прекъсна връзката.
Огъст провери адреса на сателитната карта. Намираше се в провинциален Ню Джърси. Просторна къща с голямо езеро в имението. Потърси собственика в базата с данни.
„Обединени езикови училища“.
Изправи се. Трябваше да съобщи на Браун, да извика Грифит, да събере екипа.
Бяха компрометирани. И информацията изтичаше от този офис. Може би не биваше да казва на никого. Все пак седна и написа доклад за разкритията, които беше направил досега. Заключи го с парола и го въведе в защитената мрежа на „Специални проекти“.
Вдигна поглед. Браун стоеше на прага. Не носеше мобилните телефони, не защитаваше каузата на „Специални проекти“.
— Трябва да поговорим. В кабинета ми. Незабавно.
59.
Централата на „Специални проекти“, Манхатън
— Знаеш ли как ме наричаха навремето? — попита Рикардо Браун.
— Не, сър — едва се насили да произнесе думите Огъст.
— Господин Идеи. Аз измислях свежите идеи, аз изпробвах нововъведения във фирмата. Знаеш ли колко е трудно да си изобретателен в рамките на огромна бюрокрация?
— Много трудно.
Запита се накъде бие Рикардо.
— „Специални проекти“ беше моя идея. Пробвах много възможности фирмата да изпълнява дълга си, да върши работата си, най-съществената работа в тази държава.
Браун замълча.
— Не всяка идея жъне успех, разбира се, но трябва да си готов да опитваш, да се проваляш и да се учиш от провалите.
Може би иска да се разкая, помисли си Огъст.
— Днес се провалих, сър — каза Огъст.
— Да. А аз се опитвах да измисля идея или нововъведение, което да те спаси, господин Холдуайн. Но и аз се провалям — прочисти гърло Браун. — Искам да съм сигурен, че схващам последователността на събитията. Ти дойде на мястото на срещата с вероятно най-важния ни информатор срещу „Новем солес“ и не успя да го защитиш. Видя там бивш агент, за когото знаеше, че вероятно е под контрола на враждебна групировка, и не успя да го обезвредиш.
— Той изглеждаше невъоръжен, сър. Очевидно беше участвал в сражение.
— Изглеждаше. Той те обезвреди и едва не уби информатора ти. Вече цял час разговарям с Лангли и се опитвам да обясня как не сме успели да заловим някакъв си компютърен хакер и защо това е предизвикало улична война в Бруклин.
Браун кръстоса ръце.
— Разбираш, че е нередно да действаме на американска територия. Нарушаваме закона, Огъст, в името на общото благо. Всички поемаме риска, който може да ни провали. И твоят екип прецаква всичко и подлага на опасност целия ни клон.