Той се засмива, млъква и се взира втренчено в мен.
— Кажи ми кой те нае или ще умреш.
Просто не може да повярва, че съм дошла тук, подтиквана от обич. Това ми казва всичко, което трябва да знам, за да го убия.
— Чуваш ли ме? Умираш!
— Tu mori — отвръщам.
Той примигва.
Успявам да се изправя. Изкривявам лице от болка.
— Аз съм й сестра и дойдох да я прибера.
— За кого работиш?
— За никого. Реших, че ти и твоите хора трябва да умрете.
Толкова е просто, Сам, това решение. И ти, и аз го знаем.
Той се засмива.
Нели отваря очи и бавно ги фокусира върху лицето ми. Отронва тихо:
— Мила…
— Да.
— Сънувам. Но вече не сънувам…
Гласът на Нели звучи така, сякаш живее на дъното на кладенец.
— Не сънуваш. Тук съм.
— Сестра ти ще работи с теб, Нели. Прекрасно, нали? Ще ви продам заедно.
Виждам, че този Цвиман се мисли за победител. Мисли, че е победил.
Не си позволявам да се усмихна.
Той опира дулото на пистолета в брадичката ми. Опипва ме по кожените панталони, тясната блуза, коженото сако. Ръцете му се задържат, където пожелае. Открива ножа на охраната в обувката ми и го хвърля на пода. Изважда сгъваемата палка от джоба ми.
— На Нейтън е.
— Той ми я преотстъпи — казвам.
Хвърля я в ъгъла.
— Глупаво момиченце си ти, Мила. Погледни ме.
Не го поглеждам. Не помръдвам и той насочва пистолета над рамото ми, към Нели.
— Ще убия сестра ти, ако не ми се подчиняваш.
Поглеждам го очаквателно и той ме удря с юмрук по лицето. Веднъж, два пъти. Рита ме по корема. После ме блъсва напред. Приземявам се върху скъпата масичка за кафе в ъгъла на спалнята и разпилявам спортните списания. Падам между масата и стола. Той ме сграбчва за косата и ме удря пак. Залитам и той ме рита в ребрата.
Падам.
— Глупава молдовска крава. Мислиш, че можеш да ми съсипеш бизнеса? Все ми е едно, че си си поиграла на стрелба в бордея. Имам три дузини по цял свят. Не можеш дори да ми окървавиш устата, кучко.
Прииска ми се да му кажа: „Убих Вадим“. „Убих хората ти в Букурещ, освободих затворничките ти“. Но не продумвам, защото не искам да ме сметне за по-различна от другите жени.
Насочил пистолет към лицето ми, той се разкрачва над мен. Знаех, че това може да се случи, знам го и стаявам ужаса, който се надига като огън у мен. Той разкопчава кожените ми панталони и ми нарежда да ги събуя. Иначе ще убие Нели. Подчинявам му се и страхът е горещ и тежък в гърлото ми.
— Смъквай сакото. Блузата. Искам те гола, кучко.
Подчинявам му се. Треперя. Плочките студенеят върху гърба ми.
— Недей, Яков — прошепва Нели. — Не наранявай сестра ми.
Той се протяга и я зашлевява силно.
— Ще правя каквото искам, а ти мълчи или умираш.
Нели подсмърква и устните й оформят: „Съжалявам“.
Яков Цвиман изритва настрани панталоните си. Едър мъж е, поне метър и деветдесет, мускулест, с яки крака и твърд гладък корем. В долната част на ръката му различавам странна татуировка — слънце в средата на стилизирана деветка.
Събува си шортите.
Насилвам се да не затварям очи. Лежа неподвижно.
Той притиска пистолета към гърлото ми, оглежда тялото ми с гладен поглед, по-противен от похот.
— Изглеждаш по-добре от сестра си, кучко. Знаеш ли колко ще изкарваш в Дубай? По-малко, защото може да ти отрежа езика. Но все пак. Сестрински секс.
Той поставя длан върху гърлото ми, а другата — върху голите си слабини. Намества се и прониква в мен. Изкрещява, несвързан потресаващ вик на чиста болка.
Това е моето отмъщение.
Направих немислимото — стиснах хълбоците му, извъртях се и от гърдите му се изтръгна нечовешки вик.
Той се загърчи, опитвайки се да се освободи от мен и после застина, осъзнал, че канската болка става още по-нетърпима.
Пусна пистолета, застена като сритано псе и се опита да се свие на топка.
Аз го отблъснах от себе си и той започна да вие като ранен звяр. Усетих кръв — неговата — по бедрата си. Върху пениса му висеше парче окървавена гума.
Ритам разкъсаните му слабини и той се сгъва. Хлипа разтърсен от болка. Сграбчвам пистолета и го насочвам към него. Ръката ми е стабилна.
Чувам тичащи стъпки. Руският бодигард се спуска по коридора към мен, извадил пистолет. Имам предимство, защото коридорът стеснява кръгозора му, но предимството ще се стопи след шест секунди. Прицелвам се и стрелям, както стрелях по нарисуваните върху чувалите фигури в прашния въздух на старата винарна. Триъгълник, както ме е учил Иван. Боли ме навсякъде, но ръката ми е стабилна като дървена греда.