Руснакът рухва на пода. Не помръдва, не стене, не му е останал никакъв живец.
Цвиман хлипа истерично и стиска разкъсаните си гениталии. Притиска се към стената.
— Махни го от мен! Как да го махна! — пищи той.
— Нели — казвам спокойно, — има ли някой друг в къщата?
Нели се взира в безформената купчина, наречена Цвиман.
— Не.
— Облечи се. И почакай долу.
Сега говоря с нетърпящия възражения тон на по-голяма сестра.
— Няма смисъл да гледаш повече.
Нели се втренчва в окървавения под, в Цвиман, свит на топка.
— Как успя…
— Прави каквото ти казвам. Ето. Вземи това.
Подавам й пистолет. Тя го поглежда и кимва. Спуска се бързо по стълбите.
Заставам над Цвиман. Пот се лее по русолявия му кичур коса. Насочвам пистолета към него.
— Погледни към мен, боклук — казвам, използвайки собствените му думи.
Изчаквам го де ме погледне в лицето.
— Гумата е обточена с миниатюрни назъбени остриета. Забиват се в плътта и не пускат. Идеята ми хрумна от статия за предотвратяване на изнасилванията в Африка. Някои жени в Южна Африка сплашват с тях нападателите или ги белязват завинаги. В мрежата публикуват изключително интересни материали, нали?
Той се задъхва, хлипа. Очевидно е забравил мръснишките обръщения.
— А сега, боклук, искаш да махна бръсначите, нали?
Той простенва.
— Мога да ги отстраня, без да ти причинявам повече болка. Къде е лаптопът ти?
Цвиман зяпва и сочи надолу по коридора.
Насочила пистолета към него, го принуждавам да запълзи и да седне в един стол. Покрит е с кръв и повръщано.
— Откажеш ли да ми се подчиниш, ще завъртя ножа. Образно казано — предупреждавам го.
— Твоя воля… Моля те… моля те…
Едва произнася думите.
— Искам банковите ти сметки.
— Какво? Защо?
Агонията заглушава гласа му до едва доловим шепот.
— Реституция. Дай ми достъп до банковите си сметки или ще пристегна гумата и никой лекар няма да успее да те спаси. Разбираме ли се?
Той кимва. Стъписване, ярост и болка разкривяват лицето му.
Отварям уеббраузъра и той проломотва уебадрес на голяма банка на Кайманите. Просъсква паролата си и аз я напечатвам.
Има няколко сметки. Отварям балансите на всяка. Едната съдържа седем милиона американски долара. В друга има деветстотин хиляди. В трета — два милиона. Във всички сметки има общо около петнайсет милиона американски долара.
— Само това е. Другите пари влагам в бизнеса. Моля те, махни го от мен. Махни го!
— Не се дръж като бебе.
Така казвах на децата, които хленчеха. Преди милион години, когато бях учителка. Изблъсквам го от стола и нареждам електронен трансфер на средства към моята сметка на Кайманите, открита миналата седмица. Научих се как се открива електронна сметка. Кайманите са готови на всичко в името на бизнеса. Дадох инструкции, след като парите влязат в сметката ми, незабавно да ги прехвърлят в друга банкова сметка в Швейцария.
Нямаше да ги открие никога.
Изключвам лаптопа, изваждам харддиска и го слагам в джоба си.
— Ти си крадла! — крещи Цвиман. — Махни го от мен!
— Не. Жените, които си насилвал, ще получат тези пари. Не могат да компенсират стореното от теб, но поне ще ти ги отнема.
Навеждам се и го заплювам в очите.
Той се сгърчва. По лицето му се изписва ту гняв, ту болка.
— Каза, че ще го махнеш…
— Да. Но не съм лекар. Знам само един начин да го сваля… Да го издърпам.
Протягам се към него.
— Не! Не! — крещи той и се отдръпва.
— Добре, остави си го там, хубав аксесоар е. Сигурен съм, че лекарят ще трябва да даде показания в полицията. Нали си жертва на нападение?
— Хората ми ще те убият заради това — посочва той татуировката на слънцето в деветката, кръв замъглява цветовете. — Ще те убият, кучко. Ще те убиват бавно. Крадеш и техните пари.
— Сигурна съм, че ще работят за теб и безплатно.
Приисква ми се да имам камера, за да заснема шокираното му изражение. Той осъзнава, че без пари няма власт. Няма империя. Няма нищо. Сринала съм го със земята, Сам, и ще танцувам върху пепелищата. Дори знам кой танц ще изпълня.
— Да потанцуваме туист — пресягам се към гумата.
Той изкрещява отново и отскача. Кръв се процежда от приспособлението.
— Никаква власт. Никаква надежда. Знаеш, че си изгубил всичко.
Гласът ми е стоманен шепот.
— Така са се чувствали сестра ми и другите жени. Сега е твой ред.
Той изхърква пресипнало.
Ставам.
— Сигурно искаш да отидеш в болницата. Трябва да извадят бодливата тел от плътта ти. Ще са необходими много операции. Няма да те убия. По-интересно ми е да си жив, да те боли и да си разорен.