Сега гласът ми е шеговит. Наранила съм го, наранила съм го жестоко. Всеки ден ще бъде болка. Като онази, която изпитвах, откакто Вадим влезе в класната ми стая с ужасния видеозапис.
Стрелба. Писък отдолу. Нели.
Втурвам се натам. Нели изкрещява името ми. После отеква гръм.
Ужасна тишина, дори Цвиман мълчи. Накрая изкрещява:
— Горе съм! Помощ! Помощ! Хванете кучката! Открадна ми парите!
Хуквам надолу по стълбите и в дневната виждам дебеловрат мъж в евтин костюм. Държи винтовка и крачи бързо към Нели, която лежи сред пурпурно петно върху вносните италиански плочки, стиснала пистолета, който й дадох.
Дебеловратият ме поглежда, гола и окървавена. Стреля. Стълбите край мен експлодират и аз побягвам.
— Няма пистолет — крещи Цвиман. — Застреляй я.
Дебеловратият мисли, че всички предимства са на негова страна. Втурва се в коридора. Аз съм на прага и стискам здраво сгъваемата палка. Стоварвам я върху пушката. Палката го халосва по китката, но той не пуска оръжието. Шибвам го с нея по лицето и му счупвам носа. Той залита назад.
Пускам палката и грабвам пушката. Сборичкваме се за нея. Моите пръсти и китки обаче не са пострадали преди пет секунди.
Слагам показалец върху спусъка и притискам горещото дуло към гърдите му. Изритвам го до стената.
Пушката го надробява на парчета. Шумно, червено… и преди да се строполи мъртъв, аз се втурвам надолу по стълбите.
Коленича до сестра си.
Няма я. Няма я. Отлепих очи от нея само за няколко минути и…
Предадох я. Ако не бях се забавила с парите, ако желанието да съсипя бизнеса му, да си отмъстя не беше надделяло, ако просто бяхме излезли…
Бавно, не знам колко време е минало, се изкачвам отново по стълбите.
Цвиман е изчезнал. Голямо петно кръв личи върху стената и перваза на прозореца. Той се е покатерил на покрива. Заставам до прозореца. Покривът, улицата и дворът са безлюдни. Взимам ножа си и го прибирам в обувката.
Намирам ключове за „Мерцедес“ в панталоните на Цвиман, вдигам сестра си на ръце и се отдалечавам с колата от къщата, празната огромна къща, построена от човешко страдание.
Нели. Предадох те. Tu mori.
Научих си урока, Сам. Спасението значи повече от разрушението.
70.
Сидни, Австралия
Сидни е очарователен град. Има безкрайно красиво пристанище и отлични ресторанти, а австралийците са удивително дружелюбна нация. Излизам на дълги разходки по Скалите — древния по тукашните стандарти залив, където корабите с каторжници са хвърляли и котви, и затворници — окаян човешки товар.
Аз съм окаян човешки товар.
Бризът в пристанището е близко, постоянно присъствие и застанала неподвижно, но срещу вятъра, аз се чувствам така, сякаш бягам.
Аз съм свободна, но съм затворничка.
Спирам по време на сутрешната си разходка и през ивицата вода наблюдавам как туристите снимат класическата сграда на операта. След малко трябва да се връщам у дома. Леля и чичо се притесняват, ако се забавя. И двамата не говорят добре английски и аз ги уча лека-полека. Учат се като гледат сапунени опери, още по-сочни от румънските. Не искам да рискувам да наема учител. Хората говорят. И знам, че съществува вероятност Цвиман, с надупчения му пенис, да търси мен и семейството ми.
Добре облечен мъж, малко по-млад от мен, застава на метър разстояние. Има тъмна пригладена коса, сдържано, спокойно лице, сиви панталони и светлооранжева риза, която изглежда скъпа. Не прилича точно на бизнесмен. По-скоро на млад мъж, който иска да стане актьор. Усмихва се предпазливо.
— Цял милион — казва, сякаш говори на вятъра.
Акцентът му е британски, образован.
Мисля, че говори с хендсфрий или се опитва да ме впечатли, споменавайки голяма сума. Изглежда като всички мъже, които ме заговарят през нощите, когато посещавам изискани барове, за да отбягвам брътвежите на леля и чичо.
Не му обръщам внимание.
— Цял милион за главата ти. Стабилна подбуда да те открият. Точно както ти откри Нели. Обикновено такива възнаграждения са запазени за държавни глави или за особено неприятни тирани в затънтени краища.
Сега го стрелвам с поглед. Страхът се надига като гореща буца в гърлото ми.
— Знаеш ли — той духва облак дим от цигара „Дънхил“, — виждал съм снимки на обезобразената… хмм… наденичка на Цвиман. Трудно се намират. Знаеш ли, че не посмял да отиде в болницата да му махнат твоя очарователен капан за мишки? Отишъл в мошеническа частна клиника в Страсбург, франция, с частен самолет на приятел. Сигурен съм, че полетът му се е сторил най-дългият в живота. Платих ужасно тлъст подкуп на въпросната клиника за една отвратителна снимка.