Погледнах към Мила. Тя не погледна към мен.
С Леони се изучаваха изпитателно.
— Не ми е приятно, Сам, но ако можеш да я контролираш, за да ни бъде от полза, няма проблем.
— Най-топлото посрещане на света — каза Мила. — Сияя от щастие.
— Две дула са по-добри от едно, Леони — казах.
Тя изгледа и двама ни и се предаде.
— Добре. Благодаря, Мила. Ако си върнем Тейлър и Даниъл, ще ти бъда признателна до края на живота си.
— Каза, че ти е хрумнало как да открием Джак Мин? — напомних й.
Телефонният му номер е първата стъпка — обясни тя. — Ако го науча, мога да разбера откъде се е обаждал. Мога да започна веднага. Навярно ще намеря начин да проверя дали от нови номера са звънили на хора, които познава чрез мрежата на фейсбук, или на семейството му и на други контакти.
— Добре.
Изправих се поизмъчено.
— Къде отиваш? — попита Мила.
— Ще проверя дали мога да използвам помощта на стар приятел.
— Никому не е излишна приятелска помощ — констатира Леони.
— Имам предвид да го използвам буквално, простил ме Бог.
Слязох долу и забелязах възрастния елегантен сдържан мъж в ъгъла да отпива от халба. Забелязах всички, но другите по масите бяха с компания. Той беше единственият солов изпълнител. Някой, който иска да наблюдава залата, но ще привлича по-малко внимание, ако не седи пред бара. Всеки те забелязва, ако проточваш шия и се озърташ наоколо. Звучи параноично, но така работи съзнанието ми, особено при мисълта, че Огъст вероятно следи бара дали няма да се появя. Не ми хареса видът на този мъж. Наблюдаваше ме, но в огледалото зад бара.
Когато излязох от „Последен миг“, изчаках на пресечката. Пет минути. Десет минути. Нямаше го. Не ме следеше.
Обадих се на Бъртранд.
— Мъжът в ъгъла, който пие бира.
— Да?
— Нещо странно у него?
— Не.
— Виждал ли си го преди?
— Не, никога. Поръча „Харп“ и пие бавно. Не е мръднал от мястото си, след като ти излезе.
Е, ами ако… Мила!
— Кога дойде Мила? Преди или след него?
— Преди.
— Трябва да си отваряме очите на четири за самотници, които търсят мен или нея.
— Върви да си вършиш работата — каза Бъртранд. — С Мила ще се справим, ако изникнат неприятности.
— Сигурен ли си?
— Каза ли ти защо поставихме звукоизолация на банята?
— Ммм… да. Добре. Връщам се бързо.
Тръгнах в нощта.
Четвърта част
Детската градина
72.
Барът на Оли, Бруклин
Седях върху щайгите с бира и когато Оли влезе, включи лампите и ме забеляза, едва не получи сърдечен удар.
— Исусе и Света Дево! — извика той. После се втренчи в мен. — Ти! Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дължа ти пистолет.
— Господи! Защо не ми каза, че си тръгваш?
Преди няколко месеца, когато фирмата реши да ме освободи от частния си затвор в Полша и да ме пусне като примамка за „Новем солес“, ми намериха работа като барман при Оли. Решението ми да се измъкна от опеката на фирмата и да тръгна да търся жена си изискваше да не съобщавам на Оли, че напускам. Освен това откраднах пистолета от сейфа му, но за мое оправдание, оставих бележника.
— Знаеш ли колко е ужасно. Да изгубя най-добрия си барман.
Оли беше прословут с жалбите си за ниското качество на персонала.
— А ти да станеш крадец.
— Оставих бележка.
— На която повярвах. Странно — каза Оли. — И не извиках ченгетата.
— Пистолетът и без това не беше регистриран, Оли — напомних му сухо. — Изгубих го, но ти нося по-добър.
Подадох му лъскава „Берета“ и кутия с амуниции, които бях взел от бар „Последен миг“.
— Модерна джунджурия — отбеляза той. — Няма да се науча да стрелям с нея.
— Не се научи да стреляш и с другия — казах.
— Вярно. Къде замина?
— Да търся жена си и сина си.
Незнайно защо вече не исках да лъжа Оли. Реших да отговарям възможно най-искрено на въпросите му. Той беше добър човек. Мила го обожаваше, от години искаше да купи бара му. С нея се срещнахме за пръв път тук; проучваше ме като вероятен наемник.
Признанието накара Оли да примигне.
— Откри ли ги?
— Да.
— Добре.
— Опитвам се да се свържа с Огъст, без да използвам телефон — казах. — Ще се съгласиш ли да му предадеш съобщение от мен?
— Алергичен ли си към телефони?
— Не.
— Чувам, че причиняват рак на мозъка.
Оли се чувстваше най-щастлив, когато се притесняваше.
— Той е тук и му е дошло в повечко.
— Сам ли е?
— Да, въпреки че едно красиво момиче му хвърля погледи през четири стола.