— Не обичам да преча на истинската любов, но дали може да го доведеш тук да поговорим, без никой да разбере?
— Защо да ти правя услуга, Сам? След това, което ми причини?
— Оли, искаш ли да се пенсионираш?
— Да.
— Ще купя бара от теб, когато се пенсионираш. Не се тревожи, ще платя добра цена.
Той примигна.
— Не се занасяй.
— Колцина биха дошли да върнат откраднат пистолет?
— Не много, но може ли да го оформим писмено?
— Като бележката, която оставих?
— Да.
Откъснах етикет от бира „Нюкасъл Браун“ и написах на гърба: „Обещавам да купя бара на Оли и да му платя добра цена, когато реши да се пенсионира. Самюъл Клемънс Капра“.
— Това ли са трите ти имена? Клетото дете.
Оли разгледа написаното за нередности и уловки за заобикаляне на закона.
— Хмм… Мислех, че ще добавиш и колко добър човек съм.
— Е, това също важи.
— Добре. Ще го помоля да ми помогне да преместя каца бира. Пил е достатъчно, за да повярва.
— Благодаря, Оли.
Две минути по-късно Огъст влезе в задната стая.
— О, мамка му — каза.
— Здрасти.
Огледа ме, поклащайки глава, и седна върху щайга с бутилки „Хайнекен“.
— Какво си въобразяваш, по дяволите? Е, със счупена ръка ще те обезвредя по-лесно.
— Няма да ме обезвреждаш. Няма да се бием. Трябва да измислим начин да работим заедно. Добре ли си? Съжалявам, че те ударих.
— Направиха ми три шева — посочи темето си той. — Помирителният подход е позакъснял, Сам. Уволниха ме заради теб.
Отброих десет секунди. Не разбирах дали е ядосан, или е изпаднал в ступор.
— Съжалявам.
— Е, нормално е, когато отиваш да заловиш необучен информатор, който ти казва да се отървеш от преследвачите си, защото е проникнал незаконно в камерите по пътя ти, и когато не успееш да усмириш бивш агент и изгубиш дирите на информатора.
В гласа му се надигна гняв.
— Съжалявам. Знам, че го правиш заради детето си, но, по дяволите, Сам, не бива! Задържам те!
— Огъст. Изслушай ме, ако искаш да се върнеш на работа.
— Мисля, че ако те арестувам, ще си върна работата.
— Няма. Защото нещо в „Специални проекти“ не е наред и ти го знаеш.
Огъст ми се намръщи.
— Знаеш, че в „Специални проекти“ има къртица. Или следят комуникациите и мрежите ви.
— Не открихме нищо.
— В добрите стари времена, когато Джак Мин е бил хакер, е карал компютърните системи, включително принтерите, да му изпращат тайно информация. Миниатюрни кодове, скрити в други програми, са му предоставяли необходимото. Сигурен съм, че точно такава програма е написал за „Новем солес“ и те използват софтуерните шпиони да изнудват и да контролират хора на ключови постове в бизнеса и правителството.
Огъст потърка брадичка.
— Всички предатели, които арестувахме след Луси, твърдят, че са ги шантажирали. Не им повярвахме.
— Или в системите ви има пробив, или още някой е свърнал от правия път.
— Мамка му.
Огъст не го бива много в ругатните.
— Ти не си предател, Огъст, нали?
— Не — повдигна вежди той.
— Е — казах, — трябваше да попитам.
Огъст потупа с крак по цимента.
— Какво знаеш за жените, които уби?
— Убийци са, сестри, получили ново начало и нови имена. Мъж на име Рей Брустър ги е скрил и ги е използвал като наемна ударна сила. Мъжът, когото убих в Ню Джърси, онзи, който отвлече майката на Джак Мин, вероятно също е работел за Брустър.
— Някой, който дава на убийци и психопати нова самоличност и работа като наемни мускули.
— Познаваш ли Рей Брустър?
— Не — поклати глава Огъст. — Чувал ли си името Линдзи Партридж?
— Не.
— Тя е червенокосата ти помощничка.
Зачаках.
— Бивша фалшификаторка, информатор на ЦРУ. Платили сме й добре, но преди две години е изчезнала.
— И сега изработва нови самоличности. „Новем солес“ са похитили и нейното дете.
— Част от досието й е блокирано. Не мога да го отворя дори с изричната парола за достъп на „Специални проекти“. Каква е тайната й?
— Не знам — отвърнах.
— Кои са тези кучи синове?
— Единият е бивш търговец на бели робини на име Яков Цвиман. Сега основното му занятие е изнудването, но той е човекът, обявил един милион долара за главата на Мила. Мисля, че е главен функционер в организацията. Чувал ли си за него?
— Не.
— Мисля, че информацията на Джак Мин засяга дейността на Цвиман за „Девет слънца“. Вероятно е списък с хора, които контролират. Пипнем ли го, ще го лишим от основен източник на информация. Програмите, които Мин е писал, осигуряват на „Новем солес“ влияние върху хора, които им помагат да извличат печалби.