Телефонът на Мила завибрира в джоба й. Тя изгледа изпитателно Леони и отговори. Вслуша се.
— Разговорът е личен. Ще ме извиниш ли?
Леони стана.
— И без това ми се пуши. — Взе пакета с цигари от бюрото. — Ще се върна след малко.
Слезе долу. Барът беше пълен. Клиентите пиеха жадно, музиката беше спряла. Леони излезе в топлата влажна вечер и запали цигара. Първите две дръпвания успокоиха нервите й. Мъжът, който седеше в ъгъла на бара, сега стоеше на пресечката на улицата. Наблюдаваше я.
Дали Мила наблюдаваше с камерата входа на бара? Сигурно. Тези хора — които и да бяха Мила и Сам — бяха организирани като „Новем солес“. Леони размаха недоволно празната кутия с цигари, сви раздразнено рамене, обърна се и се отдалечи от мъжа.
Свърна наляво при светофара и пое към следващата пресечка. Влезе в магазин и си купи цигари. После излезе, извади една и потупа демонстративно джоба си.
Мъжът, когото познаваше под името Рей Брустър, пристъпи към нея и й предложи запалка.
Тя се озърна уплашено назад, да не би Мила да я следи.
Той каза:
— Изглеждаш добре, Линдзи. Бих искал да ти кажа, че ми липсваше, но не бива да започвам разговора с лъжа. Не и когато се нуждаем един от друг.
— Защо си тук?
Леони успя да овладее гласа си.
— По две причини.
Тя зачака.
— Първо, когато ти и твоят приятел убиете Джак Мин, искам уликите, с които Мин разполага срещу „Новем солес“.
— Невъзможно.
— Ще го направиш възможно.
— Не мога да ги открадна. Те са откуп за детето ми.
— Тогава ще ми кажеш къде ще се състои размяната. Искам да знам.
— Защо са ти? — дръпна силно от цигарата тя. — Да не си сменил отбора?
— Не, скъпа. Играя само в един отбор. Моят. Както винаги.
— Не мога.
— Напротив, Линдзи, можеш.
Тя погледна отново към отсрещния тротоар. Никаква следа от Мила.
— А другата причина?
— Виждала ли си жена на име Мила? Свързана е с Капра.
— Защо?
— Искам я.
Леони дръпна от цигарата. „Мога да отстраня един проблем“, помисли си. Три думи — „тя е горе“ — и Мила нямаше да създава повече неприятности. Познаваше Рей Брустър достатъчно добре. Тази лукава кучка щеше да бъде или заловена, или мъртва веднага щом излезе от „Последен миг“.
Но Леони знаеше, че не иска да го направи. Не искаше да предаде Сам, независимо от отровната неприязън, която изпитваше към Мила. Запита се защо ли е притрябвала на Рей Брустър и се наслади на мимолетното удоволствие да го разочарова.
— Не познавам никаква Мила.
— Жена, с която Капра работи? Молдовка е, значи говори с източноевропейски акцент. Дребна, симпатична, зла.
— Не. Не ме е запознавал с приятелите си. Трябва да вървя.
— Това е телефонният ми номер.
Той го каза и тя го повтори след него.
— Дай ми улики, дай ми и Мила, ако се появи, и ти и детето ти, ако си върнеш Тейлър, ще останете невредими. Нищо няма да ви заплашва.
Кожата й се вледени.
— Знаеш за Тейлър?
— Мислиш ли, че можеш да се скриеш от мен? Каква самонадеяност!
— Защо тогава ме остави на мира цели две години?
— Нямах нужда от теб, Линдзи. Сега ми трябваш. И ако не направиш каквото искам, ще се погрижа Тейлър да изчезне и Леони Джоунс никога повече да не види детето си.
Прииска й се да забие запалената цигара в окото му.
— Ти си изпечен изнудвач. Защо не ме оставиш на спокойствие?
— След всичко, което направи? Не, скъпа. Исках да се чувстваш доволна, щастлива и сигурна, докато ти отнема всичко. „Девет слънца“ просто ме изпревариха.
Тя издуха дима в лицето му.
— Още ли фалшифицираш? Самоличности, паспорти? Нежни връзки? — засмя се той. — Най-добра си в последното.
— Смятам го за комплимент от най-великия мошеник на всички времена.
— Не можеш да ме нараниш. Вече заби нож в сърцето ми, Линдзи, сега е мой ред.
Тя пушеше мълчаливо.
Той я улови за брадичката и обърна лицето й към своето.
— Знам всичко, което знаят и те. Трябва да откажеш цигарите, скъпа. Когато приключим с това, ти ще си последната оцеляла освен мен. Тогава ще наденеш фалшивото си „аз“ и ще заживееш фалшивия си живот.
Той се обърна и се отдалечи.
Тя допуши цигарата. Ужасен навик. Беше го отказвала два пъти и тази мисъл я просълзи. Овладей се, заповяда си. Влезе пак в магазина, купи шоколад М&М и се върна в бара.
Мила беше приключила разговора по телефона и седеше пред компютъра.