Майка му не беше кой знае каква готвачка, но обичаше да експериментира в кухнята.
В чекмеджето откри сатър с перлена дръжка. Неочакваното винаги му беше харесвало.
75.
Бар „Последен миг“, Манхатън
Барът беше затворен. Мила беше изчезнала в незнайното тъмно кътче, където живееше. Изтощено се изкачих в апартамента и рестартирах алармената система на бара.
Леони седеше пред компютъра си. Аз не бих издържал толкова пред екрана. Мразех компютрите.
— Къде беше? — попита Леони.
— Няма да ти кажа, но ще ни върне децата.
Тя ме погледна. И каза:
— Добре.
Отидох в спалнята. Строполих се върху леглото. Лош ден. Счупена ръка, пропусната мишена, не си върнах сина. Изтощението се надигна у мен като треска.
— Всички наблюдавахме онзи мъж от бара, който ти се стори подозрителен. Остана още час, похапна тапас и си тръгна.
— Значи е бил господин Никой — казах. — Знам, че си се казвала Линдзи Партридж.
Тя седна на ръба на леглото. С гръб към мен. Протегнах се и я докоснах по рамото.
— Кой ти каза?
— Някой от „Специални проекти“. ЦРУ имат досие за теб.
— Знаеш ли какво не ми липсва? Семейство Партридж и шегичките за яребицата2 в прасковеното дърво. Никак не ми липсват.
— Мисля, че предпочитам да те наричам Леони.
— Добре. Сега се казвам така.
— Файлът ти в ЦРУ има блокирани части.
— Не знам защо. Аз съм най-обикновена майка, която разбира от компютри.
— Изгарям от желание да науча защо си избягала.
— Нуждаех се от промяна.
— Брустър сигурно е дълбоко в ЦРУ.
— Или в групировка, подкрепяна от ЦРУ.
— Давали са ти много пари.
— Да.
— За да укриваш хора.
— Да.
— Казаха ми, че не го пише в досието ти. Досието е за работа, която си свършила за ЦРУ. Или за Брустър, за благото на ЦРУ.
Тя потърка лице.
— Може да се каже, мисля, че… той правеше услуги на ЦРУ.
Подминах твърдението без коментар. Тя беше вършила мръсна работа и понеже я беше вършила за Рей Брустър, също като мен беше мръсна тайна на ЦРУ. Усетих гърба й да потреперва под пръстите ми.
— Разговарял си с приятеля си Огъст.
— Да. Освободили са го от длъжност. Обявихме временно примирие.
— За да намериш Джак Мин.
— Да.
— Няма да успеем да го открием. Те ще убият децата ни.
— Слушай! Докато го преследваме, няма да посегнат на Тайлър и на Даниъл.
Тя явно реши да не плаче. Но усещах как трепери, колко е напрегната и погалих гърба й с връхчетата на пръстите си.
— Еднорък мъж прави масаж — каза тя.
— Специалитетът на заведението — отвърнах.
— Аз трябва да се грижа за теб. Ти скочи от покрив.
— Няма да ми става навик — казах и отдръпнах ръка от гърба й.
Тя ме погледна през рамо.
— Ако Тейлър умре, животът ми приключва. Край. Няма да имам нищо.
— Не говори така.
— Вярно е.
— Само ти изглежда вярно.
— Няма да ми остане нищо.
— Отмъщение. Ако наранят децата… — не можех да се насиля да произнеса „убият“ — ще им причиня болка, каквато никога не са изпитвали.
— Отмъщението не е причина да живееш.
— Веднъж Мила ми каза, че подценяват отмъщението. Може би е права.
— Не мисля, че мога да убия някого, освен заради Тейлър.
Леони не помръдваше от ръба на леглото. Аз лежах по гръб.
— Е, ако някой иска да ме убие и можеш да го спреш, чувствай се свободна да го направиш.
Тя се засмя. Не точно смях, нещо средно между въздишка и усмивка.
— Добре. Дадено.
— Дори Джак Мин да действа под чуждо име, му е необходима помощ. Средства. Сега не може да тегли пари от свое име или от името на майка си. Сигурен съм, че Огъст е замразил банковите им сметки. Тогава? Кои са приятелите му? Към кого ще се обърне? Там трябва да търсим.
— Да — каза тя. — Проверих страницата му във фейсбук. Не като Джак Мин, а в Холандия, като Джън Мин. Има само десет приятели. Представял се е за китайски студент и вероятно е предпочитал да живее усамотено.
— Десет е хубаво, оптимистично число.
— В Холандия го издирват, за да го разпитат за смъртта на мъжа в болницата. Приятелят трябва да е наистина добър.
Зачаках.
— Влязох отново в студентското му досие. Повечето курсове е посещавал с двама от приятелите си. Холандско хлапе и китайско хлапе. Проверих университетските им имейли — няма и следа, че Джак се е свързвал с тях. Но открих негова снимка с един от тях във фейсбук и разгледах всички снимки на Джак в социалната мрежа. Повечето са въведени от момиче на име Фредерик Диан, съкратено Рики. От Сенегал е, но живее в Амстердам. Има го на четиринайсет от снимките й. И никъде другаде.