Той затвори браузъра. Луси изчезна.
— Защо ще рискуваш живота на бебето си, за да ме защитиш?
— Защото вече не мисля, че те ще ми го върнат. Знам твърде много, твърде голяма заплаха съм за тях. Трябва да ги унищожим и ти си човекът, който ще ги срази.
— Бележникът не съдържа имена и адреси на членове на „Новем солес“. Имаше телефонен номер на един от тях, на човека, създал мрежата за изнудване. Записани са предимно имена на хора, които използват.
— Хората, които са шпионирали благодарение на твоя софтуер.
— Да.
— Няма ли да е чудесно да го обърнем срещу тях?
— Как? — попита Джак.
— Да им причиним същото, което са причинили на тези хора. Да ги шпионираме с помощта на твоя код.
Джак Мин стана от бюрото. Последвах го в дневната. Той вдигна брадвичката от пода и аз застинах. Но Джак отиде в кухнята и я остави върху гранитния плот.
— И кой ще получава информацията? Ти?
— Когато си върна сина, приключвам с това. Ако не си го върна, ще ги изпратя в ада, независимо колко време ще ми отнеме.
Скръстих ръце.
— Сигурно смяташ Огъст Холдуайн за неудачник, но не е. Можеш да му се довериш. Преместиха го в Лангли, изключиха го от групата, която трябваше да те пази. Не им е чиста работата. Но той е чист.
Джак Мин примигна и аз не се обидих, че не ми вярва. Карти на масата, така да се каже.
— Знам, че си се обаждал на Рики Диан в Амстердам. За помощ или защото изпитваш по-специални чувства към нея. Ако не вярваш на ЦРУ, има друга групировка, която може да те скрие. Представи си ги като противоположност на „Новем солес“. Приятелката ми Мила работи за тях и мисли, че могат да те скрият. Теб и Рики, ако пожелаеш. Особено ако им помогнеш да шпионират „Новем солес“.
— Приятелите ти са от „Кръглата маса“.
— Да. В бележника ли са?
— Споменават се.
Това ме разтревожи. Възможно беше някой от „Кръглата маса“ да е изменник и да издава тайните на организацията.
Той поклати глава.
— „Кръглата маса“. „Новем солес“. Кой, по дяволите, измисля такива имена?
— Всяка групировка се нуждае от митология. Кръглата маса се е състояла от рицари, стремящи се да вършат добрини. Деветте слънца са от древна китайска легенда. Разказва как светът едва не рухнал. Названията разкриват много за организациите.
Опитах отново:
— Ще ми покажеш ли бележника?
— Не. Няма. Разбираш, че трябва да си оставя някакъв коз, нали?
Подтикът да претършувам апартамента и да го намеря беше силен, но той трябваше да ми повярва. Затова кимнах.
Мобилният телефон в джоба ми иззвъня. Беше Леони.
— Сам, от „Новем солес“ се обадиха току-що по телефона, който Ана ти даде. Искат да разговарят с теб, искат да знаят къде си.
— Добре, връщам се.
— Къде си?
— Излязох да подишам чист въздух.
— Съжалявам, че тук при мен няма чист въздух.
Лека следа от горчивина.
— Тръгвам.
Изключих телефона.
— Обаждат ми се с инструкции за срещата ни, подозирам. Как да те заловя.
— Е, как ще го направим? — отрони Джак.
— Включваш ли се в играта?
— Убеди ме. Освен това как да кажа „не“? Нали ще ме убиеш? Нямаш избор.
— Винаги имам избор. Ти — също.
— Искам да ги унищожим. Знам, че не мога да го направя сам.
— Ще се довериш ли на Огъст?
Личеше си, че решението не е лесно. Но след трийсет секунди Джак каза:
— Да.
— Добре. Седни. Ето какво ще направиш.
78.
Бар „Последен миг“ Манхатън
— Ще убиеш Джак Мин.
Мъжът говореше с едва доловим акцент. Израелски. Бях сигурен, че е Цвиман, мъжът, който едва не беше убил Мила. Онзи, когото Мила бе разярила и чиято мъжественост бе накърнила. Отговорният за ужаса, който сестрата на Мила беше преживяла. Виновният за смъртта на Нели.
— В Сентръл Парк. На „Рамбъл“. Има много дървета, не е от най-многолюдните части на парка. Този следобед, малко преди три.
— Добре — казах.
— С него ще се срещнем северно от Бау Бридж. Там ще е пълно с хора. Няма да пожелае да дойде на по-пусто място. Трябва да го елиминираш, без да привличаме внимание.
— Не си оттук, нали? Не мога да убия човек край Бау Бридж и да остана незабелязан. Виж, ти си уговорил среща с него в парка. Вземи каквото ще купуваш от него и после го остави на мен.
— Няма да му давам пари. Ще умре преди това и ще взема каквото носи.
Което означаваше, че иска да види бележника.
— Убий го тихо. Счупи му врата или използвай нож — каза мъжът, когото смятах за Цвиман. — Не си и помисляй, че може да изкръшкаш.