Сам беше забравил за момент, че работи за нея. Беше й забранил да ги следи. Нелепо. Когато си имаш работа със зъл човек като Цвиман, не можеш да очакваш размяната да мине гладко. Освен това Мила не вярваше на Леони. И макар Сам да я надхитри онази нощ, когато изхвърли чипа й за проследяване, Леони не беше толкова умна. Чипът се намираше в джоба на лекото сако, което Мила й беше заела от апартамента над „Последен миг“.
Измъкна навигационна система от задната част на вана — същия, с който с Бъртранд бяха пренесли телата на мъртвите телохранители, когато със Сам, сякаш преди векове, се бяха престорили на купувачи на бебе. Светлочервено сияние й показа местоположението на Леони. Щеше да ги последва незабелязано от разстояние.
Чу стъпки точно когато затваряше вратата. Обърна се и игличките на електрическа палка се забиха в нея. Разтърсиха я. Висок суров мъж пристъпи напред и притисна влажна кърпа към лицето й.
Мъжът, който седеше в бара, мъжът, който се беше сторил подозрителен на Сам.
— Струваш един милион долара, Мила — каза й той, преди мракът да я обгърне.
Браун закопча с белезници Мила. Вратите на вана бяха затворени. Чуваше смях на деца, семейство мина край колата. Увери се, че Мила не може да се измъкне. Не смяташе да я подценява. Извади ножа от обувката й и пистолета, затъкнат в колана на панталона й. Завърза краката й с въже.
Разгледа екрана на навигационната система. Или Сам Капра, или Линдзи бяха под наблюдение и Мила щеше да ги проследи.
Видя, че излизат от Манхатън и се отправят на север към Уетчестър Каунти. Студени тръпки пролазиха по гръбнака му. Не. Невъзможно. Цвиман не може да ги води там.
Извади ключовете от джоба на Мила. Отвори телефона си. Изпрати текстово съобщение на имейл адреса, където беше публикувана обявата за възнаграждението. „Твоята Мила е при мен и искам да прибера милиона. Залових я, докато се опитваше да помогне на приятелите ти в колата. Да ти я доведа ли, за да те зарадвам?“
83.
По магистрала 87-север
Поехме на североизток. Градът остана зад нас. Заобиколихме Ървингтън и тръгнахме по магистрала 87-север. Питах се къде отиваме. Пийкскил? Олбъни? Катскилс? Тишина цареше в колата, защото Цвиман ни предупреди:
— Никакви разговори.
Той включи сателитното радио и пусна класика от осемдесетте. Дори припяваше, много тихо, едва чуто. „Каре“, Елвис Костело и опазил ни Бог, Катрина и „Уейвз“.
Доброто му настроение ми вдъхваше недоверие.
Поне час никой не продума и щом подминахме Нюбъри, не се сдържах:
— Къде са децата ни?
— На безопасно място — отговори Цвиман. — Ще ви заведа там и после ще вземете колата, за да отидете, където пожелаете. Убил си човек в парка и на твое място не бих се връщал в Ню Йорк. Сигурен съм, че госпожица Джоунс иска да се прибере у дома в Лас Вегас.
Гласът му звучеше толкова спокойно, толкова разумно. Стори ми се, че ще изскоча от кожата си.
— Сигурно си изненадан, Сам, че ти предложихме сделка.
— Много.
Не мислех, че ще ме пусне жив. Бях убеден, че трябва да се боря, за да оцелея, а не знаех как ще го направя, прегърнал бебе. Очевидният отговор беше Леони. Щях да й помогна да избяга с децата, ако изобщо беше възможно, и да се разправя насаме с Цвиман.
— ЦРУ едва ли ще ти предложат работа — каза Цвиман. — След като уби безценния им информатор. Не те видяха да го убиваш, разбира се, но ще бъдеш основният заподозрян. Освен ако не ги убедиш, че не си се опитвал да го убиеш, а да го защитиш от заплахата вътре в ЦРУ.
— Трябва да осъвременя автобиографията си — казах. — И не съм толкова добър лъжец.
— Всъщност те ще тръгнат по дирите ти, щом разберат, че Джак Мин е мъртъв. Ако им посочиш друг убиец, хмм… ще си разчистиш сметките с тях. Ще бъде добре за теб и за сина ти.
— Защо си толкова загрижен какво ще се случи с мен?
— Сключихме сделка и искам да я изпълня условията. Мислиш, че ще те убия?
— Мисля, че ще се опиташ.
— Убия ли те, всички усилия отиват на вятъра.
— Усилия?
— Да те превърнем в това, което си, Сам — обясни Цвиман. — Ти си дългосрочен проект. Можеш да ни бъдеш полезен и занапред. Наблюдаваме те от години. Отдавна се интересуваме от теб.
Аз се втренчих в него. Той не ме погледна. Устните му се извиха в едва различима усмивка. Как бих могъл да бъда дългосрочен проект на шайка престъпници?
— Звучи ми… безсмислено — казах.