— Те дойдоха по своя воля?
— Не точно. Похитихме ги. Но се отнасяхме почтително към тях в прекрасния Катскилс. Обясних им… възможностите. Те приеха охотно. Не успях обаче да предвидя, че ще се сплотят. Като група. Не очаквах да им хрумне, че ако не си сътрудничат, ще изгубят предимствата си. Те се разбираха. Уважаваха се и понеже и деветимата бяха разпръснати по целия свят, не бяха естествени врагове. Бяха мъже и жени от периферията на влиятелни престъпни групировки, амбициозни и търсещи начин да си пробият път до върха.
— Като Цвиман.
— Да. Наех баща му. Той постъпи след неговата смърт. Издигнаха се от сводници — изключително ценен източник на информация, между другото — до контрабандисти, шлифовани изнудвачи и шпиони.
Устните на Браун се изкривиха в усмивка, почти горда.
— Подбирах добре наемниците си. Слънцата научиха уроците ми за търговията и кражбата на тайни и… хмм… сформираха кръг в кръга. Метаорганизация. За да увеличат печалбите и могъществото си. Стремяха се според мен да станат най-влиятелният престъпен синдикат в света. Спряха да се подчиняват на ЦРУ. Стана ми по-трудно да ги прикривам. Пенсионирах се. Те се отцепиха, но запазиха организацията си.
— Девет слънца.
— Бяха единаци, разбира се. Започнах да наемам престъпници, които не участват в престъпни кръгове. Индивиди, работещи само за „Специални проекти“.
— Като шофьора на лимузината. Сестрите. Хората, които Леони е укривала.
— Да. Странно, но психарите ми бяха по-верни от здравомислещите престъпници. Но смахнатите обикновено търсят внимание и подкрепа.
— ЦРУ е създало най-могъщата и амбициозна криминална групировка в историята — казах. — Която се опита да извърши масово убийство, за да разклати правителството.
— Това не биваше да се появява в пресата — констатира Браун. — Щеше да е пагубно. ЦРУ в леглото с ренегати от руската мафия, японската якудза и израелските рекетьорски банди.
Той се усмихна отново и вдигна червения бележник.
— Тук има моя снимка с двама от Слънцата. Двама от ръководителите им. Не мога да позволя да свържат стореното с ЦРУ. Не мога да предам фирмата.
Той посочи към фоайето.
— Точно тук получиха името си. В библиотеката имаше гоблен — китайски гоблен с героите от легендата за Деветте слънца. Мисля, че беше подарък на някакъв агент от човек, когото измъкнахме тайно от Китай. Единият от престъпниците забеляза, че слънцата са девет и че те също са деветима. Отначало подхвърляха названието на шега, докато отпиваха от коктейлите си, а аз им обяснявах как ЦРУ ще ги закриля, ако ни помагат. Препоръчах им да използват латинското наименование, за да звучи като религиозен орден. Притеснявах се някой от фирмата да не чуе за тях и да се сети за гоблена, фирмата все още използва къщата от време на време.
— Значи се върна в „Специални проекти“ след убийствения заговор на „Девет слънца“, за да разчистиш бъркотията.
— Не мога да ги унищожа. Но мога да предотвратя разкриването на ролята на фирмата в създаването им. Само на това съм способен. О, ще убия Цвиман и другите кучи синове от „Девет слънца“, които успея да открия, за да предупредя другите да мълчат. Нямам нищо против да проведа лична война. „Специални проекти“ трябва да се заемат с това. Ето защо ми трябваш.
— Аз?
Сигурно сега щях да разбера защо ми разказва всичко, вместо да ме застреля.
— Опитах се да прикрия всичките си бази.
Той прочисти гърло.
— Престъпници, от които получавам информация. Корпорации, които ми предоставят информация. Откривах не само престъпници, таящи амбиции в собствените си среди, но и… определени хора, преуспели хора, които бяха идеалисти и имаха средства да осъществят друга моя идея. Начин да се преборим с „Девет слънца“.
Той ме озари с още една усмивка.
Усетих, че краката ми губят почва.
— „Кръглата маса“. Ти си създал и тях.
— Те не се сработиха толкова бързо, колкото Деветте слънца, но осигуряваха много полезна информация. Бяха хора, наследили огромни суми или натрупали огромни състояния още на младини. Не им харесваше да им заповядвам. Не обичат и не се доверяват на бюрокрацията. И те се отцепиха. Нямаше как да ги спрем. Нямаше да ни злепоставят като „Новем солес“, но все пак… Създадохме два лагера и ги оставихме да водят битка.