Поклатих глава.
— На доброволни начала — прокашля се тя.
— ЦРУ разполага с повече ресурси от нас в борбата с „Новем солес“.
— И ще елиминира поне неколцина, свързани с изнудваческия кръг. Ще разкрие част от плановете им. Но, Сам, Деветте слънца няма да се оттеглят. Някои загиват, други ги заместват. Приятелят ти Браун е създал твърде ефективен и полезен орден. Спечелили са прекалено много пари, сдобили са се с твърде много власт. Няма да се откажат.
— Чудя се дали не трябваше да го убия.
— Не говори за убийства пред бебчето — каза тя. — Лошо е за развитието на детето. Спазвай някакви граници.
— Значи Браун не управлява „Специални проекти“.
— Не.
— Кой е шефът?
— Една от малкото големи тайни, които не знам.
— Наистина ли?
Надявах се да е Огъст. Все пак той им поднесе на тепсия Джак Мин.
— Наистина не знам и ми е все едно. Ти си ми проблемът.
— Защо?
Знаех какво ще последва.
— Дадохме ти много барове.
— Да. Благодаря.
— Барове, които да ти служат като прикритие, за да изпълняваш задачи за нас.
— Аха.
— Не вярвам, че ще преследваш престъпници, понесъл на конче Даниъл.
— Няма.
— Ще ми върнеш ли баровете тогава? — попита Мила извънредно любезно.
— Не.
— Не разбирам.
— Е, все някой трябва да управлява баровете на „Кръглата маса“, нали? И другите им наемници, като теб например, трябва да използват баровете като убежища, нали?
— Да.
— Тогава ме остави да ги управлявам. Ще се погрижа да ви носят добри печалби.
— И това ще ти бъде достатъчно?
— Засега.
Мила опря колене в брадичката си.
— Ами това, което старият кучи син каза за брат ти?
— Имам Даниъл. Отмъщението не ме интересува.
— Ще ми позволиш ли да съм откровена?
— Все още си ми шеф.
— Забравих за момент. Сега си омагьосан от това мазно дете. Искаш да си добър и грижовен баща. Но ще се изнервиш, ще се отегчиш.
— Никога няма да ми доскучае с него.
Мила кимна.
— Ще се отегчиш от това, че не знаеш.
— Да не знам истината?
Според Цвиман „Новем солес“ ме бяха включили в плановете си. Бяха го обмисляли години наред. Все още нямах представа за какви планове ставаше дума. Исках ли да узная?
— Не, ще поискаш да знаеш какво правят гаднярите — отвърна Мила. — С Джак Мин унищожихте основните им източници на информация. Засега. Изнудването и без това няма дълъг срок на годност. Но те ще заменят Цвиман с друг задник и ще измислят нови лудории. Нови начини да печелят пари и власт. Или ще се появи нов злодей, срещу когото трябва да се изправим, защото никой не съзнава, че е заплаха, или никой не смее да му се опълчи.
— Не е мой проблем — казах предпазливо. — Докато не стане.
— О. Моята искрица надежда. Тогава задръж баровете. Засега. Гледай да печелиш добре, иначе ще започна да подарявам на Дани дискове с най-тъпите филмчета.
— Леони го нарича Дат.
Мила направи физиономия.
— За жена, която съчинява имена, има ужасен вкус.
Тя отметна глава към плъзгащата се стъклена врата.
— Излезе, когато дойдох.
— Обаянието ти е неустоимо.
— Защо е още тук?
— Заради Даниъл.
— Колко удобно бавачката му да е фалшификатор. Несъмнено ще го научи да ти подправя подписа в извинителните бележки за училище.
— Не му е бавачка.
— Добре де. Не му е майка, не ти е съпруга. Какво е тогава? Освен шлифован лъжец.
— Обмисляме го.
Мила се взря в пюрето, стичащо се между устните на Даниъл.
— Забелязах, че тук има три спални. И трите се използват.
— Умееш да броиш.
— Сам, тя няма права над детето ти. Осиновила го е нелегално, в разрез с морала. Не я награждавай. Не допускай… тази жена в живота си.
Погледнах я.
— Мислиш ли, че ще изпратя в затвора човек, който обича Даниъл и е готов да умре за него?
— Не. Не бива да излагаш и себе си на такава опасност. Полицаите ще те разпитват къде си бил, когато се е родил Даниъл.
Вярно.
— Всичко свърши — отговорих. — И това е моя работа, не твоя.
— Добре — тихо каза Мила.
Реших да сменя темата.
— Източникът ти от ЦРУ докладва ли нещо ново за Джак Мин?
— Да. С приятелката му имат нови имена, нова работа, ново местожителство. Чисто ново начало.
Ново начало. Нима не се полага на всекиго?
Оставих Мила да размишлява дали хавлиена кърпа ще я защити от мазната прегръдка на Даниъл и тръгнах по пясъка. Леони стоеше до водата. Океанът прииждаше към краката й и после се отдръпваше. Приливи и отливи. Където свършва един свят, започва друг. Харесваше ми, когато изпращаха добродетелните ми глобални родители в крайбрежни райони. Пясъкът е начало и край, водата унищожава и обновява едновременно. Леони беше облечена в жълта плажна рокля, носеше шапка с широка периферия.