Наемник, изпратен да убие Джак, който бе провалил плановете му да изчезне незабелязано.
Джак си спомни холивудски филм за беглец. Да бягаш изглеждаше като игра. Винаги можеш да изпревариш и да надхитриш преследвачите. Но в действителност не беше забавно. На Джак му прилошаваше при мисълта, че дори на улицата могат да го разпознаят като човека от първата страница на вестника.
Отвори вратата и извика:
— Ехо!
Никакъв отговор. Апартаментът беше малък и разхвърлян. Върху масичката за кафе лежеше купчина непрочете− ни вестници. Усещаше се мирис на престояла бира. В ъгъла телевизорът тихо оповестяваше световните новини, но никой не му обръщаше внимание.
Джак носеше в джоба си пистолета, който беше взел от наемния убиец.
Тръгна по коридора към полупритворена врата. В стаята лежеше възрастна жена. Спеше, а отпуснатата й ръка придържаше бутилка с водка. Позата й би могла да послужи като плакат, осветляващ злините, причинявани от алкохола. Джак погледна етикета − много евтина водка, каквато пиеха бедните колежани. Миризмата в стаята подсказваше, че жената не инвестира много средства и в сапун. Приличаше на обезобразена женска версия на Ник — червени кичури сред сивеещата коса, ниска, набита, с месеста уста.
На тези години Ник живееше с майка си? Джак не вярваше на очите си. Неговата майка не би го търпяла. Предположи, че спалнята в дъното е била на Ник. Големи бюра с тънък слой прахоляк и чисти места, където вероятно бяха стояли компютрите и мониторите.
Полицията, естествено, беше прибрала оборудването на Ник. Компютрите бяха улика − Ник беше хакер, автор на мръснишки филми и го бяха убили. Джак претърси стаята. Нямаше никаква електроника. Не видя нито вестници, нито записки. В стаята бяха останали само компютърните книги на Ник.
Нямаше и следа от бележник. Дори не знаеше какъв цвят е, колко е голям, което би му подсказало къде е скрит.
Джак огледа за последно стаята изключително внимателно и после се върна в спалнята на възрастната жена. Тя похъркваше.
Той седна на ръба на леглото и я побутна да я събуди. Помисли си, че ще изпищи от страх при вида на непознатия в стаята. Замъглените очи на жената се впериха в него и най-сетне се разшириха от ужас.
— Кой… Махни се от мен…
— Няма да ви нараня. Приятел на Ник съм.
— Приятел на Ник — просъска му тя и лицето й се сгърчи навъсено.
— Да. Той ми даде работа.
Тя се втренчи в него.
— Махай се от къщата ми!
Той посочи белега върху врата си.
— Причиниха ми го хората, които убиха Ник. Искам да им отмъстя.
Опита да се усмихне. Какво се казва в такива случаи?
— Наистина съм му приятел.
— Приятелите му го убиха. А полицаите наговориха сума ти лъжи за моя Ник. Че е вършил ужасни неща.
— Госпожо Тен Бум, моля ви, позволете да ви помогна.
Джак стана и сипа вода в чиста чаша. Подаде й я, тя я пресуши и погледна към бутилката с водка. Той наля колебливо на дъното на чашата. Тя отпи малка глътка, сякаш смутено, и после го погледна с подутите си очи.
— Няма да ви безпокоя — каза Джак, — но знам как да отмъстя на хората, които убиха Ник.
Все едно целеше това — да ги накара да платят за смъртта на Ник. Лъжеше скърбяща майка. Леле, колко се гордееше от себе си напоследък. Лека туптяща болка запулсира в слепоочията му. Погледна към бутилката с водка — добър ход, понеже и тя самата я гледаше.
— Как?
— Ник проучваше лошите хора, които го накараха да свърне от правия път. Научи тайните им. Аз му помогнах малко, но не знам къде е скрил информацията.
— Пазеше всичко в компютрите. Дори не знам как да ги включа. Не ги харесвам.
Тя плесна с ръце, все едно компютрите са комари, налетели към лицето й. В гласа й прозвуча раздразнение.
— Бележник е. С разпечатки от компютъра. Къде ли го държи?
Очите й просветнаха лукаво.
— Откъде да знам, че не си ченге или някой от хората, които убиха Ник?
— Ако бях ченге, щях да те арестувам и да те отведа в управлението — отвърна Джак. — Ако ти бях враг, нямаше да ти сипя водка.
— Доста време почака, докато дойдеш.
— Хората, които ме простреляха, убиха Ник — каза той. — Току-що излязох от болницата. Гледа ли новините снощи?
— Да.
Тя примигна и отпи от водката, сякаш щеше да проясни спомените й, вместо да ги замъгли. „Може и да ги проясни“, помисли си Джак.
— Да. Помня те. Приятелят на Ник. От кафенето. Умното момче от Хонконг.