— Беше толкова умно момче. Като баща си. Биваше го по математика. Аз не се оправям с цифри. Само че компютърните компании все го уволняваха. Беше по-умен от шефовете си и не го харесваха.
Джак не отговори на тази празна хвалба. Сви в паркинга до няколко жилищни блока. Кварталът беше лош и графити на половин дузина езици покриваха стените. Призля му. Ник бе търгувал с порнография. Джак не искаше да е тук. Ако знаеше истината, никога нямаше да работи за Ник. Но станалото, станало. Сега трябваше да довърши играта.
Адресът ги отведе в апартамент в Де Пийп. Мястото бе запазило първоначалния суров облик на района, недосегнат от буржоазната атмосфера, завладяла тази част на Амстердам през последните години. Коридорите бяха чисти, но из тях се носеше миризма на цигарен дим и на силно подправена, изкусителна турска кухня. Джак и госпожа Тен Бум изкачиха стълбите и откриха вратата. Той пъхна ключа, отключи и влезе вътре. Тя го последва. От гърлото й долиташе леко бръмчене.
Страхуваше се да я видят тук.
Джак обиколи бързо малкия тесен апартамент. В кухнята имаше няколко бутилки с уиски, кутии с газирана вода и пликчета с бонбони. Примамки? Или подкупи? Кожата му настръхна от погнуса.
Наля на госпожа Тен Бум щедро количество уиски и пусна телевизора да я развлича. Телевизорът беше свързан с дисково устройство, на което вече бе заредено детско шоу — шарени танцуващи цветя и музика. На Джак му се доповръща. Бързо включи новинарски канал.
— Седнете, госпожо Тен Бум.
Реши, че е по-добре да търси сам.
Започна методично да претърсва апартамента. Започна от спалнята, където прегледа всяка дреха, всеки рафт в килера, всяка кутия под леглото. Ник беше скрил оръжия — деветмилиметров „Глок“, пистолет „Берета“ и ловен нож със зловещо острие. Джак ги прибра в отделна кутия.
Разряза матрака, разглоби леглото, отмести таблата настрани. В килера откри скъпа камера. Прерови чантите с оборудване. Нищо. Вдигна килима. Нищо.
Страх се надигна в гърдите му.
Приключи със спалнята. Влезе в банята и претърси всеки сантиметър. Намери хиляда евро, скрити в голямо пластмасово шише от аспирин. Пъхна парите в ръцете на госпожа Тен Бум; тя ги изгледа стъписано и ги прибра в джоба си.
Джак влезе в кухнята. В хладилника нямаше много храна — бутилки с бира, месо за сандвичи, мухлясало сирене, бурканче горчица. Затвори вратата да възпре надигналата се воня. После издърпа хладилника от стената. Слой прах и мръсотия покриваха пода. Започна да претърсва шкафовете и чекмеджетата, вадейки кърпи за съдове, кутии с подсладени овесени ядки, бутилки с твърд алкохол. Нищо. Разлепи прокъсаната облицовъчна хартия да провери дали нещо не е скрито под нея. Удари на камък. Когато изпразни шкафовете, започна да почуква по тях.
Най-горният отекна различно.
Джак почука отново. Откри нож и го прокара в процепа между дъските. Поддадоха леко. Пъхна цялото острие и дъските се отместиха назад; имаше скрита панта.
Вклинен в празното пространство, се гушеше червен бележник — голям, с кожена подвързия и ластични връзки.
Джак го издърпа. Седна на пода в кухнята и прелисти страниците. Чу как в дневната госпожа Тен Бум си сипва още уиски в чашата и простенва тихо и скръбно.
Първите няколко страници съдържаха числа. Само числа, в две колони. Код може би? Или пароли? Или номера на банкови сметки. Бяха четливи и спретнати, сякаш са внимателно преписани.
Прелисти до края на колоните с числа.
На следващата страница имаше снимка. Слабоват мъж, когото не беше виждал, възрастен, с кавказки черти, в сив костюм. Вървеше с друг мъж и жена. Жената беше азиатка, ослепителна, в средата на двайсетте. Другият мъж беше висок едър чернокож, също в изискан костюм, намръщен. Зад тях имаше голямо имение с просторна веранда и колони, с виеща се алея отпред.
Нямаше представа кои са тези хора. Трима от Девет слънца? Осъзна, че не знае дали „Девет слънца“ обозначава деветима души, или е просто кодово название. Под снимката с четлив почерк пишеше: „Първи ден в детската градина, 2001-ва“.
Детската градина. На снимката обаче нямаше деца.
Джак прелисти бележника докрай. Явно Ник беше принтирал снимки от компютъра и ги беше залепял върху страниците. Бележникът се издуваше от тях. Разгледа ги. Снимки на хора — понякога на пръв поглед семейни фотографии или на хора на делови срещи, които разговаряха на фона на различни декори — площади, тротоари, офис сгради. Не разпозна нито едно лице.
Следваха принтирани копия на имейли и стенограми от телефонни разговори, разговори, при които се сключват тайни незаконни сделки между конкурентни компании, деликатно се предлагат подкупи и се отправят заплахи. Имаше имейл адреси на държавни учреждения в Съединените щати, в Европа, Япония, Бразилия и Африка. И на някои от най-могъщите корпорации в света. Приличаха на пъзел на високопоставена престъпна мрежа — множество части от мозайка, които Джак не знаеше как да сглоби.