— Трябваше да го заловиш — каза мъжът. — Донесохме ти закуска, между другото.
— Изплю ли се в нея?
— Изкушавах се. Мислех, че ще го накараш да дойде да поговорим.
— Арестите не му въздействаха навремето — каза Огъст.
— Е, какво ще правим сега, след като открихме Мила? — попита жената от проследяващия екип.
Огъст се замисли. Този въпрос го бе държал буден почти през цялата нощ. Бяха го натоварили да намери Мила; но ако въпреки възраженията на Сам тази Мила му помагаше да намери сина си? Да се намеси ли? Дългът и приятелството често си партнираха трудно. Ала дългът трябваше да е на първо място.
— Нима?
Телефонът му иззвъня. Вдигна, заслуша се и затвори. После се качи в импровизирания кабинет горе и заключи вратата. Обади се в щабквартирата на ЦРУ.
„Получихме съобщение — бяха му казали от Лангли по подсигурената линия. — Настоява лично ти да му се обадиш на този номер. Амстердамски предплатен телефон; няма данни за притежателя“. Това означаваше само, че телефонът е купен в Амстердам; собственикът можеше да е навсякъде.
Телефонът започна да звъни. Девет пъти. Девет. „Новем“. Значеше ли нещо това? Накрая отговори мъжки глас.
— Ало?
„Проследяването започва веднага“, помисли си Огъст. Телефонът му беше свързан с лаптоп, върху чийто екран имаше карта на света. Най-горе запроблясваха цифри. Софтуерът търсеше местоположението на обадилия се.
— Казвам се Огъст. Разбрах, че си поискал да се свържеш с мен.
— Да.
Мъж, американец. Без отличителен местен акцент.
— По въпрос от общ интерес.
— За бога, звучите като в долнопробен филм — каза гласът.
„Млад — помисли си Огъст, — по-млад от мен“. „Новем солес“. Търсиш ги, нали? — потрепери леко гласът.
— Да.
— Е, аз мога да ти ги дам.
— Как?
— Разполагам с информация за продан.
— Информация за продан — повтори Огъст.
Щеше да повтаря често думите на мъжа — стандартна процедура за протакане на обаждането, за да се улесни проследяването.
— Цената е десет милиона долара.
— Не мога да платя толкова.
Компютърният екран стесни търсенето. Европа. Западна Европа.
— Те имат марионетки в правителства из целия свят. Мисля, че цената е изгодна.
— Да речем, че се съглася. Какви са условията ти?
— Ще ти предоставя информацията, а ти ще внесеш средствата в няколко банкови сметки на Кайманите. Искам имунитет за всички престъпления, които може да съм извършил, и ЦРУ да ми даде нова самоличност. Искам убежище, където да не ме открият никога, в англоезична държава.
Огъст слушаше внимателно. Познаваше ли този глас? Интонацията задвижваше крехките струни на паметта му.
— Не мога да обещая толкова пари, ако не видя доказателството.
— У мен е.
— Какво представлява? Имена? Местоположения? Операции?
— Бележник.
— Бележник.
— Пълен с подробности за хора в правителства и в деловите среди, които „Новем солес“ притежават.
— Сканирай страниците и ми ги изпрати.
Програмата за издирване стесни още повече търсенето.
Холандия, Белгия и Люксембург засияха в яркозелено върху екрана.
— Ако го направя, Огъст, ще разполагаш с доказателството, а аз ще остана на произвола на съдбата. Без пари и без имунитет.
— Какво съдържа бележникът?
— Всичко необходимо да обезглавиш „Новем солес“. Те не са само престъпна организация. По-лоши са, много по-страшни. Десетте ти милиона няма да отидат на вятъра.
— Откъде знаеш името ми?
— Имам информацията и ще я продам или на теб, или на друг заинтересован купувач.
Това не беше отговор на въпроса му.
— Е, нали разбираш, че трябва да видя бележника?
— Ще се срещнем.
— Къде? Кога?
— Ще ти се обадя пак. Дай ми номер.
— Предпочитам аз да ти позвъня.
— О, не. Аз определям правилата на играта, Огъст. Дай ми номер или изчезвам.
Огъст му продиктува номера на мобилния си телефон.
— Не мога да ти предоставя нито средства, нито обещания, докато не разбера с какви улики разполагаш. Докато не ги видя. Кажи ми как се казваш.
— Опасно е за теб да узнаеш името ми, я понеже едва сега започваме да се опознаваме и ти ще ми осигуриш прекрасните ми десет милиона, не искам да те убият. Ще се сработим лесно, Огъст. Ти ще напреднеш в кариерата, а аз ще си купя безопасност и бъдеще. Ще се срещнем след два дни в Ню Йорк.
— Кога точно и къде в Ню Йорк?
— Ще ти кажа.
Линията заглъхна.
Огъст се взря в текста, изписал се върху екрана на лаптопа. Обаждането идваше от Амстердам. Градът, където Сам беше разбил на пух и прах плана на „Новем солес“.