— Какво искаш да направя? — попита Огъст.
— Да напишеш чек на информатора, разбира се — каза Браун. — Само аз ли трябва да мисля?
Огъст разбра, че той се шегува, и се усмихна предпазливо.
— Мисленето надвишава заплатата ми. Но не и вашата.
— Няма да му платим десет милиона долара — каза Рикардо Браун. — Не и на човек, който не иска да се яви при нас. Не и на човек, който може да ни предаде непотребна информация и да изчезне, преди да я потвърдим.
Той отпи от кафето.
— Не може да изчезне. Каза, че иска закрила.
— Точно каквото бих казал и аз, ако възнамерявам да изчезна — повдигна вежда Браун.
— Едва ли смята, че ще успее да се скрие от нас.
— „Новем солес“ определено са се скрили добре. Какво всъщност знаем за тях? Нищо. Задънени улици и толкоз.
Браун погледна бърбъна в чашата си, но не го опита.
— Да разкрия ли досие на случая?
„Специални проекти“ действаше по уникални правила, извън бюрокрацията на ЦРУ. Но все пак трябваше да регистрират случаите за вътрешна информация на клона. „Специални проекти“ имаше достъп и използваше базите с данни на ЦРУ, но процесът не беше двупосочен. Клонът разполагаше със собствена компютърна мрежа и със собствени протоколи — някои от които нелегални — за достъп до полицейските досиета и корпоративните бази с данни. Именно нежеланието да се съобразява с правилата отличаваше „Специални проекти“ от обичайните операции на ЦРУ.
— Да. Но още няма да докладваме нищо на фирмата.
Браун стана и приближи до подсиленото стъкло на прозореца в кабинета.
— Знаем, че групировката вече е успяла веднъж да проникне във фирмата чрез подкупи. Е, не е станало под мое ръководство. Не се отказах от голфа и от океанския риболов, за да се върна и да се проваля.
Той се обърна и изгледа строго Огъст.
— Няма да заостряме вниманието на предатели, които дебнат някой да спомене „Новем солес“ в имейл, в доклад или в разговор. Засега ще действаме зад кулисите. Открий информатора и ще видим с какво разполага.
Браун замълча.
— Докъде стигна с Капра?
— Забеляза опашките ни, извади от строя единия, който се приближи прекалено много, и после ме почерпи с мартини в собствения си бар край Брайънт Парк. Нарича се „Последен миг“.
Браун се усмихна.
— Бар… Ако не му бях толкова ядосан, щях да го харесам.
— Отказа да ми даде информация за Мила и твърди, че не знае нищо повече за „Новем солес“. Оставам с усещането, че е продължил напред, загърбил ни е. Вече е бизнесмен, не иска да участва в играта.
— А детето му?
— Няма новини. Така казва Сам.
— Не вярвам, че безделничи — каза Браун. — Не скръстваш ръце, ако имаш шанс да откриеш детето си.
Огъст вдигна чашата и отпи от ароматната напитка. Най-доброто кафе. Беше толкова богато и съвършено изпечено, че езикът му почти изпадна в ступор. Браун му се усмихна.
„Този човек — помисли си Огъст — изпипва всеки детайл“.
Знаеше, че Браун е прочел досието на Сам.
— Нищо чудно да се е натъкнал на същите стени като нас.
— Дали информаторът ти знае нещо за бебето на Капра?
— Нямам представа. Не попитах.
Чувство за вина се надигна в гърдите му.
— Разговорът не предразполагаше към подробен разпит.
— Това дете може да се окаже силно средство за въздействие.
— Само до известна степен. Сам няма да се обърне срещу нас по нечия заповед. Ще ни съобщи, ако някой заплаши него или детето му.
Браун вдигна вежда.
— Обича ли те баща ти, Огъст?
— Да, сър.
— Би ли убил, за да те спаси, ако се наложи?
— Честно казано, да, ще го направи — отговори Огъст.
— Сам ще пререже гърлото ти, за да спаси детето си. Уговори среща. Но внимавай много — впи очи в него Браун. — Лангли казва, че информаторът е изискал теб. Тоест вероятно знае, че ти оглавяваш отряда. Възможно е да инсценира срещата, за да те убие, или да те похити, за да те разпита.
— Поощрихте ме да се залавям за работа — стана Огъст. — Може ли да ви попитам нещо? Изскочи в разговор. Тази Мила… — той плъзна снимката към Браун. — Беше със Сам снощи. Изгубихме я.
Браун разгледа снимката.
— Вече ти казах, че не я познавам. Все пак няколко години не бях на бойното поле.
— Прихванахме някакво съобщение. От три години предлагат един милион долара за главата й.
— Не съм чувал за толкова високо възнаграждение, предлагано от престъпна групировка. Как, за бога, е оцеляла три години?