Определено беше по-добре, отколкото да им предам Мила.
Тя явно долови посоката на мислите ми.
— На какво си готов, за да върнеш сина си?
— На всичко.
— Всичко означава много.
Тя погледна към изоставеното си завоевание от другата страна на бара.
— О, футболистът тръпне в очакване! Но пък има хубав дебел врат. Обожавам дебелите вратове. Приятно е да ги прегръщаш.
— Този врат не крепи голям мозък.
— Ха! Мозък! — изгледа ме снизходително Мила. — Мозъкът не е по-важен от сърцето, Сам.
Тя потупа гърди с малкия си юмрук.
— Виж. Ще заведем Ана Тримейн горе да приключим със сделката — предложих — след като проговори, я натъпкваме с обезболяващи и я оставяме заключена в апартамента. Откриваме къде е Даниъл и аз заминавам да го взема, а ти я наглеждаш.
— И после какво?
— Даваме я на Огъст Холдуайн и на „Специални проекти“ и тя им казва всичко, което знае за „Новем солес“.
— Пропуснала съм вълнуващата новина, че пак си се върнал в Централното разблудно управление — констатира Мила. — Мислех, че работиш за мен.
— И какво ще направи с нея „Кръглата маса“, Мила? Току-що ми заяви, че трябва да я убия. Да не би да си промени мнението?
— Обидена съм.
— ЦРУ няма да я убият.
— О, да. Ще я изправят пред съда? Не. Ще сключат сделка с нея. Ще я защитят, за да проговори. Да им каже какво знае. Така се върти светът. Тя продава бебето ти и после я оправдават. С нов живот от другата страна на планетата. В Сидни например. Понякога си мисля, че половината граждани на Сидни са хора, които се укриват.
Тя вдигна бутилката ми с вода „Пелегрино“ и отпи.
— Предлагат възнаграждение за главата ти — казах.
Тя застина с надигната бутилка. Остави я върху масата. Погледна ме.
— Как ти се струват един милион долара? Понеже това е залогът. Огромен за човек, който твърди, че е никой.
— Заради инфлацията е — каза тя. — Общият интерес вдига цената — и се засмя. — Или общата омраза.
— Мила, кой иска да те убие?
— Освен теб?
— Не се шегувай. Темата не е смешна.
Тя отпи още една дълга глътка от бутилката „Пелегрино“.
— Няма значение, Сам.
— Според мен има значение, щом работя с теб.
Тя подбели очи.
— Трябва да знам кой иска да те убие.
— Защо? За да ми помогнеш да обезвредя врага си? Не възнамерявам да го убивам.
— Него?
— Някой отвъд обсега ми — каза тя. — Неудобен житейски факт. От рода на този, че най-хубавите обувки те убиват най-много.
Тя сви рамене, сякаш думите и загрижеността ми са просто мъгла във въздуха.
— Щом работим заедно, заслужавам да знам кой те преследва.
— Това, че предлагат възнаграждение за главата ми, не означава, че има кандидати.
— Убила ли си някого от преследвачите?
— Толкова жестока ме описваш!
— Знам, че си отрасла в Молдова и сигурно не познаваш капитализма.
Тя прие умозаключението ми с крива усмивка.
— Позволи ми да ти обясня. Един милион долара за главата ти ще поощрят цяла опашка от кандидати.
— Първо трябва да ме открият. После трябва да ме убият — сви рамене тя. — Като реклама за състезание: „Мнозина ще участват, малцина ще спечелят“. Мнозината се провалиха. Засега няма победители.
— Вече са се опитвали да те убият?
По кожата ми пролазиха тръпки.
Тревожех се ЦРУ да не я намери. Но те искаха само да поговорят с нея. Огъст не искаше да я убие.
Тя не сви отново рамене, защото май прочете мислите ми и разбра, че мнимото равнодушие ще ме разгневи.
— Виж. Един човек ми е много ядосан. Унизих го. Прие го по-тежко от смъртта.
— Кой?
— Не ти трябва да знаеш, Сам.
— Кой е той, Мила?
— Ще разрешаваме проблемите ми, след като си върнем Даниъл — усмихна се тя. — Знаем, че той е главната ти грижа. Поласкана съм, че се тревожиш и за мен.
Усетих болезнена смесица от гняв, раздразнение и страх за нея. Мила не ми е точно приятелка. Не знам какво точно е, но не исках да я вземат на мушка и да я убият. След като отказах да я предам на Огъст, как, по дяволите, щях да позволя на някой наемен убиец да се докопа до нея?
— След като си върнеш Даниъл, Сам, ще поискаш по-спокоен, по-тих живот. Съвсем естествено е.
— Няма начин да те изоставя.
— Животът е низ от сбогувания — допи тя бутилката „Пелегрино“. — Кажи ми сега как разбра, че някой е готов да плати за главата ми?
— Огъст ми каза, когато говорих с него в „Последен миг“.
— Поласкана съм, че съм попаднала в полезрението му. Сигурно вече имам досие в ЦРУ. Колко вълнуващо! Какъв процент от световното население може да се похвали с досие в Лангли? Нищожен. Чувствам се по-специална.