Усетих как по гръбнака и под мишниците ми се стича пот. Не се напрягах толкова срещу други противници. После съзнанието ми се проясни и разбрах какво трябва да направя. Беше по-лошо, отколкото да пресичаш минно поле, но тя беше тук, в моя бар, на моя територия и нямаше да й позволя да си тръгне, преди да ми каже къде е синът ми.
Сервитьорът се върна с бутилката й „Амстел Лайт“. Отвори я на масата и Ана му благодари. Той се отдалечи и тя отпи дълга глътка.
— Съпругата ти не е горе. Съпругата ти, или по-скоро бившата ти съпруга, е в болница на ЦРУ в Бетезда, Мериленд, в кома, от която едва ли ще се събуди. Тя ти е бивша съпруга не защото безсърдечно си зарязал критично болната си жена, а защото е предателка. Спасила ти е живота и после се е опитала да те убие, когато си тръгнал по петите й. Избрала е погрешния лагер и си е платила за това.
Не отлепих очи от нейните. Добре. Ана Тримейн не беше глупачка.
— Не се казваш Франк Дъруот, а Сам Капра — отпи малка глътка от бирата. — Обичаш да се правиш на маймуна в празни сгради, когато не ни създаваш неприятности.
Добре. Кому са нужни маски?
— Къде е синът ми, Ана?
— Виж, аз знам за теб повече, отколкото ти за мен. Ана не е истинското ми име.
— Къде е синът ми? — приведох се напред.
За една секунда можех да извадя браунинга от джоба си. Пет пари не давах, че ще всея паника в бар „Каньон“. Тя щеше да ми каже.
— Преди час един мой приятел остави килограм експлозив С-4 в дамската тоалетна — усмихна се лукаво Ана. Произнесе заплахата, все едно казва: „Харесва ми как си обзавел бара“. — Аз контролирам спусъка. Вдигнеш ли ръка срещу мен, барът изгаря с всички вътре — огледа развеселеното, подпийнало и в пълно неведение множество и светлините, пулсиращи в ритъма на музиката. — Загубата няма да е сериозна. Тези хора са нищо, не обслужват никаква кауза.
— Да продаваш деца е друго нещо.
Борех се с гнева, надигнал се в гърдите ми.
Усещах го като странна жега. Бях убивал преди — за пръв път преди няколко седмици — и при обичайни обстоятелства не бих повторил. Но нея, нея можех да убия.
Тя се усмихна като котка, под чиито лапи се гърчи мишка.
— Продавам щастие, господин Капра. Давам на отчаяни родители точно това, от което се нуждаят.
— Къде е синът ми?
Повтаряш, сякаш наистина очакваш да ти кажа.
Тя отпи отново от бирата и се премести по-близо до мен, все едно да ми разкаже интересна история или виц, докато си убиваме приятно времето в първокласния бар.
— Няма да ти кажа къде е синът ти. Ще ти кажа как да си го върнеш.
— Как?
— Искам да убиеш един човек.
Произнесе думите отчетливо, сякаш съм дементен.
Не отговорих и тя добави:
— Не че не си убивал преди…
— Не съм убивал хладнокръвно.
— По-лесно ли ще го преглътнеш, ако те уверя, че той го заслужава?
— Кой?
— Предаде работодателя ми. Искаме го мъртъв — усмихна се. — Синът ти е при нас, така че нашите желания са и твои желания.
— Убийте си го вие.
— В момента не е при нас. Мисля, че ти си съвършено подготвен да го откриеш и да се свържеш с него. Ще го убиеш, а ние ще ти върнем сина — жив и невредим.
— И защо да ти вярвам?
— Защо ли? Ако искахме ти и синът ти да сте мъртви, досега щяхте да сте мъртви.
Тя се усмихна и отпи нова глътка бира.
— Защото нямаш избор, Сам. Това е логиката според мен. Длъжен си да направиш каквото искаме. Ние те притежаваме.
Тя се приведе леко.
— Детето ти е много сладко. Взело е твоите очи и устата на майка си.
— Продала си го.
— Така са ти казали. Но не е вярно. Задържахме Даниъл, в случай че ни бъде от полза. Мисля, че ходът беше блестящ.
— Искаш да извърша убийство.
Съзнанието ми се замъгли. Този човек сигурно беше много специален. Труден за убиване или труден за откриване.
— Провалът не те устройва. Ако не го убиеш, ние вероятно няма да убием Даниъл — невъзможно е да узнаеш, — но и няма да го продадем на мило и любящо семейство. Има всякакви неприятни хора… готови да купят дете.
Прииска ми се да блъсна тежката маса в лицето й. Потуших гнева. Преглътнах го. Моментът не беше подходящ. Но се зарекох някой ден тези думи да й загорчат като пепел в устата.
— Хмм… — проточи Ана. — Гневът е разрушителен. Ето какво следва. Кимни, ако ме разбираш — омръзна ми да ти слушам гласа.
Кимнах бавно.
— Утре мишената ти ще бъде в Ню Йорк. Ще имаш партньор в лова; жена, магьосница в откриването на хора, които не искат да ги открият, много е талантлива. И мотивирана — също като теб — засмя се коварно. Прозвуча като чуруликане. — Та така. Заминаваш за Ню Йорк, намираш го и го убиваш.