Седнахме в отдалечен ъгъл. Пригладена стюардеса — истински пригладена, с късо подстригана, лъснала от гел коса, със сребриста рокля и с вид на жена, чиято ежедневна работа е да тества вятърни тунели — донесе на Леони голяма чаша с „Пино ноар“, а на мен — чисто уиски.
— Кога изчезна детето ти? — попитах.
Тя се подсили с глътка вино.
— Тази нощ. Ана или някой от хората й са я взели от люлката, докато работех в моята спалня. Заспах пред компютъра. Дори не съм ги чула да влизат.
Гласът й аха да затрепери, но тя се овладя.
— Слушай…
Тя ме погледна.
— За разлика от повечето родители на изчезнали деца ние знаем какво точно трябва да направим, за да си върнем нашите. Знаем и кой ги е отвлякъл. Не бива да хабим умствена енергия в самообвинения. Трябва да изпълним задачата. Децата ни се нуждаят от нас.
Тя кимна. Отпи отново от виното.
— Да не би през почивните дни да работиш като психотерапевт?
— Не. Къде е съпругът ти?
— Аз съм самотна майка — проследи тя с поглед над рамото ми как недоволният пияница поръчва ново питие. — Къде е съпругата ти?
— Бивша съпруга. В кома е.
— Кома…
— Да. Едно приятелче на Ана я простреля в главата преди няколко седмици.
Тя почака да изтекат пет секунди.
— Отврат.
Разбира се, какво друго да каже? После продължи:
— Тоест… наистина съжалявам. Тази нощ не съм на себе си.
Не беше, естествено. Сигурно преживяваше тежък шок.
— Какво те свързва с Ана?
— Не е твоя работа. Не те познавам, Сам. Искам само детето ми да се върне. Това е.
Тя потърка брадичка и вдигна очи към часовника. Стараеше се да не ме поглежда. Бяха отвлекли дъщеря й само преди няколко часа. Самообладанието й беше удивително. Протегнах се и докоснах ръката й с върха на пръстите си. Просто рефлекс. Тя трепна.
— В един отбор сме. В същото положение съм. Взеха и моя син.
— Така ми каза Ана — огледа тя чашата с вино. — Не може ли да обсъждаме само Джън Мин? Сериозно?
Хрумна ми, че може да е подставено лице; Ана я е изпратила да се увери, че ще убия Джън Мин и няма да се опитам да го използвам като оръжие срещу „Новем солес“. Не знаех дали наистина има дете и дали наистина са й го отнели тази нощ. Възможно беше да е просто убедителна актриса, обиграна лъжкиня. Но нямаше да стигнем доникъде, ако разбереше, че тая подозрения. Тя трябваше да е паникьосана майка, аз — отчаян баща. „Да изиграем — рекох си — отредените ни роли“.
— Не, не може. Знам, че си разстроена. Знам как се чувстваш, защото и аз се чувствам така. Ако не се доверяваме един на друг, няма да стигнем далеч.
Тя ме изгледа колебливо.
— Казвам ти къде е Джън Мин. Ти го убиваш. Какво друго да обсъждаме?
Отпи отново от пиното.
— Леони…
— Слушай! Това е най-лошият ден в живота ми. Ти си убиец. Не искам да те познавам. Не искам да ти бъда приятелка или да се включвам в групата ти за взаимопомощ на родители на похитени деца. Искам само Тейлър да се върне у дома.
Тя вдигна чашата с вино. Погледна през рамото ми към шумната компания в отсрещния ъгъл. Ако тези говеда са в нашия самолет, може да отнесат някое кроше.
Убиец. Изобщо не бях убиец. Но не беше моментът да я убеждавам, че не размахвам окървавени брадви. Да спечеля доверието й щеше да е бавен процес.
— Тази мишена. Какво знаеш за него? Какво знае той за „Новем солес“?
— Нямам представа.
Тя не трепна, когато споменах названието на групировката; беше го чувала и преди.
— Трябва да имаш. По тази диря ще го проследим, ще предвидим къде ще избяга, кого ще помоли за помощ…
— Трябва просто да го убиеш — остави рязко чашата с вино тя. — Ти си куршумът, аз съм мозъкът. Казвам ти накъде да стреляш. Куршумът не се нуждае от други подробности, освен от посока.
Добре…
— Заплаши ли Ана Тримейн дъщеря ти, ако ми кажеш нещо, което не трябва?
— Според мен самото отвличане е достатъчна заплаха. Аз… познавам Ана. За нея децата са просто стока. Продукти, които другите произвеждат и от които тя извлича печалба. Ще убие или ще продаде децата ни и никога няма да ги открием, ако не й се подчиняваме напълно.
Да ме провокира ли се опитваше? Да види как ще реагирам? В очите й светеше буден ум. Приведох се напред.
— Хрумвало ли ти е, че няма да ни върнат децата? Нямаме никаква гаранция, че тя ще спази своята част от сделката. Трябва да открием начин да се защитим, за да сме сигурни, че ще ни ги върне. Може да разменим нейния Мин, жив, за децата ни.