Трябваше да се превърне отново в Джак Мин за десет минути. Колкото да се сбогува.
„Благодаря, Рики — помисли си той. — Доведе ме дотук. Нямаш равна“.
20.
Амстердам
— Добре е да имаш приятели.
Наблюдателя се настани срещу разтрепераната Рики, приседнала на ръба на дивана. Беше се вмъкнал вътре, насочил пистолета си към нея.
— Не се страхувай — усмихна се той. — Искам само информация. После ще си тръгна. — За доказателство свали пистолета. — Имаме общ познат. Пиер в Брюксел, който току-що изготви документи за твой приятел. Китайско момче.
Тя не продума.
— Пиер разбра, че търсим приятеля ти, след като ти изпрати фалшивите паспорти.
— Пиер не работи за теб.
— Не се налага да работи за мен. Просто се страхува от мен.
Щом получи съобщението, че някой с амстердамски телефонен номер се е свързал с ЦРУ, предлагайки жизненоважна информация за „Новем солес“, Наблюдателя се досети, че е китайското момче, което наемникът им не бе успял да убие. Джън Мин беше единственото слабо звено, оцеляло след пролетната им офанзива. А сега ги изправяше пред истинска опасност.
— Не знам нищо за Мин.
Наблюдателя й се усмихна. Беше красива. Прекарал беше доста време в Нигерия и в Италия, където повечето жени от предишното му професионално поприще бяха африканки. Почти беше забравил колко ги бива. Е, отминалите удоволствия нямаше да се завърнат.
Разгледа стената със записващи машини.
— Познаваш и моя приятел Ник, нали?
— Да. Бегло.
— Разбира се. Ти работиш във филмовата индустрия. Той също работеше във филмовата индустрия. В наше време компютрите служат само за удоволствие. Помниш ли кога задачата им беше да разрешават проблеми? Да ни помагат да мислим по-творчески?
Рики го гледаше втренчено.
Наблюдателя надяна най-милата си усмивка. Получи се много студено изкривяване на устата, но той не го осъзна; мислеше, че прилича на истинска усмивка. Прокара длан по късата си коса.
— Значи ти крадеш и записваш филми, а той е снимал от онези, отвратителните.
— Не го знаех. Продаваше ми софтуер за пробиване на кодовете за авторски права.
— Ник е бил щедър. А сега ти си щедра с неговия приятел Мин.
Рики прокара длани по джинсите си.
— Мин искаше да напусне страната. Дадох му само няколко имена на хора, които могат да му помогнат.
Тя вдигна очи и го изгледа предизвикателно.
О, просветваха искрици. Той знаеше как да потушава пламъка на дързостта.
— Искам да знам къде е Джън Мин и какви доказателства има срещу хората, за които работеше Ник.
— Не мога да отговоря и на двата въпроса.
— Пътува за Ню Йорк. Един човек се опитва да пробие информационните бази с резервации и да открие дали лети от тук или от друг град. Но предполагам, че ти можеш да ми кажеш и да ми спестиш усилия и пари.
Стоманеносивите му очи се насочиха към нея, после към пистолета и накрая — отново към нея.
Тя не проговори.
— Добре ще е да ми помогнеш — изправи се той. — Колко струва оборудването ти?
Извади нещо тежко от джоба си. Магнит, голям магнит, като онези в заводите. Пиер в Брюксел му беше казал с какво се занимава Рики и той бе решил да й отнеме бизнеса. Понечи да прокара магнита покрай рафтовете.
— Спри! Ще ги съсипеш!
Тя се изправи с ужасено изражение.
— Да. Ще унищожа — и той се засмя при тази мисъл — около четирийсет хиляди евро за пет минути, ако не отговориш на въпроса ми.
Стори му се, че забелязва още една гневна искрица в тъмните очи. После тя се предаде.
— Отлетя за Дъблин — каза тихо. — После с директен полет за Бостън. После с влак до Ню Йорк. Предпочете заобиколен маршрут.
— Благодаря. Там ще се срещне с ЦРУ.
— Не знам. Не ми каза.
Той й повярва.
— Има някаква улика срещу мен? Каква е?
Сега страхът й — и той разбра, че е там, под повърхността на мнимата й самоувереност — пролича.