— Сам! Аз съм.
Леони.
Погледнах часовника. Десет сутринта. Скочих и отворих вратата.
— Искам да ни поръчаш кафе и закуска в твоята стая. Не искам камериерката да вижда моята.
— Защо?
Леони подбели очи.
— Прави каквото ти казвам. Кафе, две кани и препечени филийки. Поръчай повече, не знам кога ще ядем пак. Извикай ме, когато пристигне храната.
Тя се обърна и влезе в стаята си.
Послушах я и поръчах кафе и препечени филийки с масло. Изкъпах се надве-натри, обух джинси и чиста риза, която можех да нося разкопчана. Проверих личния си телефон, да не би Мила да се е обаждала. Нямаше съобщение. Сигурно беше решила да се държи на разстояние. Нямаше съобщения и в телефона, който Ана ми беше дала.
Храната пристигна — два омлета, бекон, понички, овесена каша, сок, кафе. Румсървисът в Ню Йорк струва горе-долу колкото един процент от националния дълг. Подписах чек и почуках на вратата на Леони.
— Донеси всичко тук, ще бъде работна закуска — каза тя.
Задържа вратата, докато внеса големите подноси.
Стените бяха покрити с бяла хартия, големи листове, откъснати сякаш от папка за презентации и надраскани с тъмен маркер. Върху екрана на лаптопа се виждаше отворен чатрум. До него имаше препълнен пепелник.
— Не знаех, че пушиш — казах.
— Бях спряла. Когато се роди Тейлър. Сега започнах отново и се ненавиждам за това.
Леони седна и започна да тъпче омлет с кашкавал и гъби в устата си.
— Мразя студена храна — заяви. Яде съсредоточено няколко минути, докато аз отпивах от чашата с кафе, от което се нуждаех като от кислород. — Добре. Едно по едно. Джън Мин не е съществувал, преди да пристигне в Делфт.
— Фалшива самоличност — повдигнах вежда аз и се пресегнах към моя поднос с храна.
— Оценките му са отлични.
— Проникнала си в университетския сървър?
Тя сви рамене.
— Лесна работа. Университетите поддържат огромни мрежи с множество неопитни потребители — дори в техническите. Колежът е като гигантско кафене, в което всеки има лаптоп. Не е трудно. — Тя задъвка отново, толкова бързо, че едва ли усещаше вкуса на храната. — Документите му сочат, че е от Хонконг. Това обяснява отличния му английски. Но аз поразрових по-дълбоко. Има Джън Мин от Хонконг, роден на същата дата, вписана в университетските архиви. Умрял е на пет години, удавил се е в залива.
— Нашата мишена е откраднала чужда самоличност.
— Да. И е попълнил липсващите подробности. Завършил Хонконгската международна гимназия — фалшива диплома. Училището няма данни за него.
— И в техните компютри ли се вмъкна?
— О, не, обадих се. От името на Нюйоркския университет.
— Защо Джън Мин се е представил за китаец, за да се запише в университета? Искам да кажа, хората фалшифицират документи за самоличност, за да изперат пари или да преминат граници. Кой, за бога, краде самоличност, за да го приемат в колеж в Холандия? И се преструва на китаец? Ами ако го депортират? Ще се прецака.
Леони се усмихна.
— Защото ако видиш някой с китайски паспорт, няма и да ти хрумне, че не е китаец. Невъзможно изглежда да е измамник.
— Брилянтно — казах тихо.
— Джън Мин означава „Златно име“. Легално име, да, но намирам, че е избрано нарочно. Златно име, съвършеното име, което да го прикрие.
Потърках чело.
— Необикновено хлапе, нали?
Лесно е да преследваш глупак; умните са истинско предизвикателство.
— Мисля, че е беглец — скръсти ръце Леони. — Някой, който се крие, но отчаяно иска да продължи образованието си, особено в престижен технически университет. Малцина ще дръзнат да фалшифицират китайски документи, защото се страхуват да не ги депортират в Китай и после да не успеят да се измъкнат. Всъщност е много хитър ход. Видя ли белгийски или костарикански паспорт, веднага се замислям дали не е подправен. Това са най-популярните националности сред хората, които искат да изчезнат. Мисля, че е избрал Хонконг, защото е бил там, сигурно може да мине за местен. Предполагам обаче, че е американец, канадец, англичанин или австралиец.
— Решил е да се предаде на ЦРУ в Ню Йорк. Трябва да е американец.
Тя сви рамене.
— Недей да градиш хипотези. При всичките си недостатъци ЦРУ все още е най-могъщата разузнавателна агенция в света и нашият загадъчен господин Мин навярно просто е искал да сключи сделка с най-добрите.