— При всичките си недостатъци? — повторих. — Звучиш като ветеран.
По страните й плъзна червенина и стигна чак до кестенявата й коса.
— Не съм. Нямам нищо общо с ЦРУ.
— И какво следва? Ще търсиш студенти по компютърни науки с китайско потекло, които са извършили престъпление и са изчезнали?
— Да, точно така — отвърна тя. — Но има и друго, Сам. Ню Йорк. Ако Джън Мин иска да се предаде на ЦРУ, защо не го е направил в Амстердам? Там има агенти. Лесно щяха да се свържат с него. Защо му трябва да бяга?
— Питаш, сякаш знаеш отговора.
— Знам го. В момента го издирват в Амстердам.
Тя отвори уебстраница на амстердамски вестник, излизащ на английски.
Напуснал е болницата, където е бил пациент. В стаята му открили мъртъв мъж, пребит до смърт с метален прът. Мъртвецът е познат на полицията като наемен главорез.
— Опитвали са се да го убият и преди?
— Да. И уж безпомощният хакер е убил главореза.
Гласът на Леони прозвуча, сякаш се гордееше с него.
— Полицията смята, че Джън е в опасност и бяга. Съветва го да се предаде.
— Но той би могъл да се предаде на ЦРУ там. След като го преследват, така всъщност е по-добре за него. Но не е отишъл в най-близкия офис на ЦРУ. Какво има тук? Защо е избрал Ню Йорк? — попитах. Не бях се сещал. Хлапето сигурно имаше сериозно основание да поеме риска да дойде в Ню Йорк.
— Поради две причини — продължих. — Познава агент на ЦРУ тук.
Огъст беше контактувал с него в Амстердам; може би Джън Мин беше дочул нещо, свързващо Огъст с Ню Йорк, и бе решил да разговаря лично с него. Не знаех какво точно се е случило между тях, когато Огъст го бе отвел от кафенето.
Леони мълчеше очаквателно.
— Или е оттук и бяга у дома.
— Защо ще се прибира у дома? — попита Леони. — Скрил се е много добре. Наистина много добре. Ако е избягал от тук, значи тук го издирват. Поема огромен риск.
— Вероятно има семейство, което иска да прибере и да защити. Или иска да се сбогува с тях, ако смята да изчезне.
— Предполагам, че щом е живял под прикритие в Холандия, вече е изчезвал веднъж.
Гласът й прозвуча изтощено. Не биваше да позволяваме убийственият коктейл от безсъние и емоционално напрежение да ни изкара от релсите.
— Ако вече се е скрил, защо ще се връща у дома? Изглежда ми по-голям риск, отколкото си струва да поеме.
Свих рамене.
— Чувал съм как защитени свидетели се прибират в родните си места. Просто се изморяват да живеят в лъжа.
— Моите клиенти не се връщат. Скрия ли ги, остават скрити.
Не знам какво ме прихвана.
— Браво. Укриваш престъпници и убийци. Измет, която „Новем солес“ иска да опази. Браво.
— Нямаш никаква представа какво правя и на кого помагам.
— Ами кажи ми!
Леони знаеше повече за мен, отколкото аз — за нея. И кого трябваше да виня?
Тя повдигна вежди и отпи дълга глътка от кафето, за да остави напрежението да се разсее. Порицах се мислено, че я провокирам. Сега имах нужда от нея; нравствените поучения трябваше да почакат.
— Ако е от Ню Йорк, кръгът от възможности се стеснява значително.
Приведох се напред и се взрях в екрана на компютъра й. Разгледах чатрума и отделните колонки с коментари, маркиращи различни разговори.
— Какъв е този сайт?
— „Даркхенд“. Хакерски форум.
Тя започна да пише.
— Така научих кой е Джън Мин. Намерих хакери с отворени задни вратички към системите, до които ми трябваше достъп. Между другото, времето им се заплаща.
— Колко?
— Ще изпереш малко пари за тях. И двамата са китайци. Искат да прехвърлят около петдесет хиляди долара в американски сметки. Ти ще им помогнеш.
— Как по-точно?
— През бара ти в Лас Вегас.
Знаеше за бар „Каньон“. Не само че там съм се срещал с Ана, но и че го притежавам.
— Твоите приятелчета няма да перат мръсните си хакерски пари през моя бар.
Бог знае как са спечелени. Пари в брой от банкомати с пробита защита или от компании, плащали, за да не блокират сайтовете им… Леони ме въвличаше в нови престъпления. Гневът ми сякаш я развесели.
— Не можеш да откажеш. Сделката е сключена. Заради децата.
Тя, разбира се, беше абсолютно права. „Заради децата“ — двете най-могъщи думи в езика. Добре, помислих си. По-късно ще разрешавам този проблем.
— Не давай обещания, които не можеш да спазиш.
— Искаш ли да намерим това момче или не? — стана тя. Очите й блестяха разярено. — Ще правиш каквото ти казвам. Няма да спорим!
— Успокой се — казах. — Имам право да знам когато замесваш мен и бизнеса ми в престъпна дейност.