— Е, няма да ви преча — казах. — Фейджин ми е стар приятел. Просто ще го почакам.
Тя седнаха сковано пред компютрите, а ръцете им затракаха по клавиатурата, макар и доста по-бавно. Но не си сложиха слушалките.
Аз си ядях ябълката, наблюдавах ги и чаках.
Фейджин се появи след десет минути, стиснал книжна кесия с покупки. Изпусна я при вида ми. Един портокал се изтърколи и спря до крака ми.
— По дяволите. Сам Капра!
— Здрасти, Фейджин.
Той стисна устни. Аз вдигнах портокала и му го подхвърлих. Улови го.
— Ще отидеш ли да затвориш вратата? — попитах.
Затвори я. Остави малкия плик с покупки върху плота.
Погледна да се увери, че оливъртуистовците са добре.
— Хайде, хайде! — казах. — Не бих наранил хлапетата ти.
— Открадна една ябълка — обади се фенът на „Сейнтс“.
— Нима? Попречи ли ви да работите?
— Не — отговориха в един глас.
— Запрятайте ръкави!
Като по даден знак оливъртуистовците си надянаха едновременно слушалките, Фейджин остави пред всеки по една студена кутийка „Кока-Кола“. Скоростта на тракане по клавиатурите се увеличи.
Фейджин скръсти ръце и каза:
— Каквото и да искаш, отговорът е „не“.
— Много недружелюбно посрещане.
Запознах се с Фейджин, когато работех в клона на ЦРУ за международни престъпления, тоест, когато изпълнявахме мръсни задачки, за които никой не биваше да узнава. В задълженията ни влизаше какво ли не — от трафик на хора до контрабанда на оръжия и корпоративен шпионаж, ако застрашават националната стратегия за сигурност. Престъпления на такова равнище, подобно на тероризма, заплашват стабилността на Запада. Те проникват надълбоко, тровят правителствата и подкопават фундаменталния социален договор чак до сърцевината на цивилизацията. В днешно време двайсет процента от икономиката е нелегална. Престъпниците навлизат във все повече сфери.
Но за да възпрем престъпленията, понякога самите ние вършехме престъпления, Фейджин беше пример за това. Четохте ли във вестниците как между Русия и далеч по-малката й съседка — Грузия — избухна война? Руснаците използваха не само куршуми и ракети срещу Грузия. Те сринаха интернет достъпа на цялата страна. С масивна кибератака срещу главните сървъри руснаците успяха да лишат цялата нация от четири милиона души от интернет. Вместо уебстраниците на Си Ен Ен или Би Би Си грузинците получаваха руска пропаганда. Опитваха ли се да изтеглят пари от грузинска банка, средствата им оставаха блокирани. Понечеха ли да изпратят имейл на сънародник, седяха и се взираха в неизпратеното съобщение в пощенската кутия. Руснаците твърдяха, че кибератаката не е осъществена от правителствени хакери, а от добронамерени кротки патриоти, действали независимо, за да помогнат в борбата срещу врага. След войната НАТО и ядосаните грузинци установиха, че някои хакери, замесени в интернет атаката, са свързани с най-известните престъпни групировки в Русия. Дори този „доброволен“ хакерски корпус да не беше официално част от правителството, то поне го закриляше, а присъствието му гарантираше на руските управници необходимите и достоверни оправдания.
Най-добрите хакери невинаги са на държавна заплата. Понякога хакерите не бива да са свързани с теб, когато нарушаваш закони и договори.
Фейджин беше нашият заден джоб, нашият воин, нашето прикритие. Той и неговите оливъртуистовци. Когато се наложеше да рушим или да крадем и действията ни не биваше да се свързват с ЦРУ, тогава „Специални проекти“ и Фейджин излизаха на сцената да пребъркват незабелязано джобове.
— Вече не работиш за „Специални проекти“, Сам — каза Фейджин. — Махай се.
— Сега съм консултант на свободна практика. Като теб. Неофициално.
— Наистина? — любимата дума на Фейджин, поднесена с ухилване. Веднъж броих колко пъти я произнася по време на разговор и спрях на петдесет.
— Дойдох да те помоля за услуга.
— Наистина? Повтарям — махай се.
— Времето ме притиска. Кажи ми каквото искам да знам или ще разкажа на севернокорейците за теб и екипа ти. И на руснаците. И на китайците. И на иранците.
Фейджин и хакерският му отряд шпионираха и създаваха неприятности на много врагове. Дори и на приятели. Ще спомена само, че французите, бразилците и японците също имат основания да го мразят. Просто са в неведение.
— Не би посмял.
— Животът на детето ми зависи от това, Фейджин. Ще посмея. Седни да поговорим.
Той седна. Още приличаше на учител по информатика, какъвто е бил навремето в нюйоркска гимназия. На стената висеше грамота „Учител на годината“ от дните, когато още е преподавал, миришел е на тебешир, на маркери и на задушни компютърни кабинети. Разбира се, Фейджин притежаваше неотразим талант да насърчава младите таланти и да формира съзнанията им. За жалост ги насърчавал да проникват в банкови и държавни бази с данни, обикновено като лудория. „Специални проекти“ го бяха наели, когато той и ловките му джебчии се опитали да се вмъкнат (неволно) в дъщерна компания на ЦРУ. Спестили на Фейджин и питомците му затвора и го насочили към по-ползотворни занимания. Пред външния свят Фейджин се водеше софтуерен консултант.