В този случай пътниците в колите не бяха известни и всеки харесваше анонимността си.
Къщата се гушеше в частен залив. Шофьорите помогнаха на пътниците си да влязат. Всички носеха малко багаж в една-единствена чанта. Шофьорите — до един бивши военни, а сега наемна охрана от различни англоезични държави — заеха позиции около къщата да бдят никой да не я доближи по море, суша или въздух. Скоро след като пристигна и последният гост, небето започна да се прояснява. Облаците се разпръснаха, сякаш завеса се вдига над сцената, а първите звезди грейнаха като зрители.
Къщата миришеше на италианска кухня — плътно ухание на риган, чесън, цвърчащо говеждо и червено вино. Домакинът на тази среща на „Девет слънца“, или „Новем солес“, както ги наричаха още, беше прекарал част от скиталческото си детство в Рим. Обичаше храната и дойката му го беше научила да готви. Затова за вечеря имаше салата, печена риба, сочна паста и изискани вина от Тоскана и Пиемонт.
Деветте мъже и жени се хранеха, отпиваха вино и обсъждаха световните новини — финансовата криза в Южна Америка, задълбочаващото се насилие между мюсюлмани и християни в Нигерия, най-пресния скандал в Американския конгрес и възможностите за експанзия, които трите събития предоставяха.
Мъжът с русия кичур приемаше комплименти за храната, усмихваше се и насърчаваше по-мълчаливите членове на групата — неми като кобри, които следят зорко кога да нападнат — да се включат в разговора. Мислеше да наеме проститутки за гостите, но го предупредиха строго, че последните събития не предразполагат към похот. Сексът му липсваше; напоследък се налагаше да се задоволи с ролята на зрител, но дори гледането — нищожен заместител — беше по-добро от нищо.
В тези стаи вместо имената използваха длъжностите си — Банкера, Генерала, Дипломата, Куриера. Титли, предавани през годините или запазени от първоначалните членове на „Новем солес“. Наричаха мъжа с русия кичур Наблюдателя; беше се борил с нокти и зъби за тази роля и не възнамеряваше дал изгуби.
Наблюдателя зачака Банкера и Генерала да започнат да си разменят обичайните остроти, но те мълчаха. Събеседниците говореха на английски, упражняваха руския си, шепнеха на кадифен арабски. Тези срещи винаги предоставяха златна възможност на всички да шлифоват езиковите си умения. Ала официалното разискване винаги се провеждаше на английски — възприетия в групата език за общуване.
След вечеря деветимата се настаниха в просторната дневна. Наблюдателя зае почетното място на дългата маса. За да се успокои, пое дълбоко дъх. Прикри жеста зад гостоприемна усмивка. Беше най-младият. Не бъди страхливец, момче. Играй твърдо.
— Винаги предпочитам да започвам с лошите новини — каза той. — Както знаете, планът ни за масово убийство в Съединените щати се провали.
Възцари се тишина. Изглежда цялото доброжелателство, породено от хубавата му храна и изисканото вино, се бе изпарило като лед върху зноен асфалт.
— Разбиха контрабандната групировка, под чието прикритие внасяхме експериментални оръжия в САЩ. Бивш агент на ЦРУ на име Сам Капра се внедри в групировката. Трябваше да загине, когато поставихме бомба в таения офис на ЦРУ в Лондон, основан да възпира незаконни международни операции. Офисът беше част от „Специални проекти“, чиято дейност, както знаете, не се обсъжда дори в ЦРУ. — Споменаването на „Специални проекти“ предизвика известно раздвижване в стаята; събеседниците размениха погледи, отпиха вода, повдигнаха вежди. — Тези дни „Специални проекти“ се занимава изрично с всякаква престъпна нетерористична дейност, застрашаваща националната сигурност на Съединените щати.
Наблюдателят замълча, те се втренчиха в него. Той натисна бутона на лаптопа и на екрана се появи снимка на Сам Капра. Тъмноруса коса, зелени очи, изпито лице на бегач в средата на двайсетте, с момчешко излъчване.
— Капра оцеля само защото излезе от офиса точно преди бомбата да избухне. ЦРУ го набеляза за евентуален предател заради финансови злоупотреби, извършени от съпругата му, и заради неудобния факт, че бременната му жена го предупреди да напусне офиса точно преди да го унищожат. Капра се измъкна от зоркото око на ЦРУ, тръгна да търси съпругата си, внедри се в групировката ни в Амстердам и подкопа плановете ни за масовото убийство.