За миг в очите на Фейджин просветнаха весели искрици.
— Сърдечен удар заради престъпленията на сина му? — попитах.
Такива слухове се носят — отвърна Фейджин.
— Тежък кръст за дете — казах.
Фейджин изсумтя. Като социален работник беше виждал много страдащи деца.
— Животът е пълен с тежки кръстове. Ако го бях наел, щях да го закрилям. Никога не залавят оливъртуистовците. Никога.
— Връзки в правителството и деловите среди… — повторих думите на Фейджин.
Дали майка му можеше да го укрие, или да му помогне да се свърже с ЦРУ, преди да го намеря? Нямах друг избор, освен да посетя дома й. Погледнах Фейджин.
— Дали Джак би потърсил хакерите в града? Познава ли някой от твоите туистовци?
— Не и ако иска да остане незабелязан. Ако за главата му има цена, бих се изкушил да прибера парите.
— Поне не изневеряваш на себе си, Фейджин.
— И колко ме ощастливява това!
— Но ти не би го предал в полицията. Не обичаш да разговаряш с полицаи.
— В своя защита отбелязвам, че и те не обичат да разговарят с мен.
— Къде живее госпожа Мин?
Фейджин провери в компютъра. Разгледах снимката на майката — елегантна жена, докоснала брадичка в странна поза като в художествена снимка. Беше красива по студен, кубически начин.
Фейджин ми продиктува адреса й.
— Благодаря.
— Само това? Благодаря?
— Няма да казваш на никого, че съм тук, Фейджин.
— За нищо на света.
— Защото иначе ще уведомя хората, които издирват Джак Мин, че вероятно знаеш къде е. А направя ли го, ще ми заповядат да изтръгна сведенията от теб и после да те убия.
— Намери си по-изискани сътрудници — каза Фейджин. — И наистина, не бива да се превръщаш в главорез.
— Кажи ми, Хакермен — рекох, — чувал ли си за хакерка от Лас Вегас на име Леони?
— Леони? Леле! Харесвам сладки имена.
— Просто ми отговори.
— Не. Но нали знаеш, че онлайн не се използват истински имена? — ококори се той. — Удивително, нали?
— Тя премества хора, които искат да изчезнат. Работи с хакери по цял свят. Набавят й информация или й помагат да създава мними самоличности.
— Значи не е хакер. Търгува с данни. Наема хакери да й вършат работата, после използва други хора. Така не става ясно какво точно работи и за какво.
— Знаеш ли нещо за нея?
Показах му снимката, която направих, докато Леони спеше.
— Отегчил си я до смърт, за да я снимаш, нали?
— Виждал ли си я?
— Не. Но е красавица, нали?
— Чувал ли си за жена на име Ана Тримейн?
Той размисли и поклати глава.
— Ами за „Новем солес“?
— Звучи като католически манастир.
— На латински означава „Девет слънца“. Чувал ли си за организация с такова название?
— Не.
Станах.
— Благодаря за информацията, Фейджин.
— Успех, Сам. Надявам се да намериш сина си.
Явно ми пролича, че съм изненадан.
— Какво? Забранено ли е да ти пожелая успех?
— Просто си дръж езика зад зъбите, Фейджин. Не споменавай, че съм тук.
— Не заставам между родители и деца, човече. Когато децата дойдат при мен, родителите им вече са ги прогонили.
Фейджин проследи с поглед как Сам излиза. После се пресегна към телефона. Сам Капра можеше да го заплашва колкото си иска, но не той плащаше сметката.
Фейджин докладва за разговора, изключи телефона и отиде да види дали оливъртуистовците са поставили електронните си капани в московската електрическа мрежа.
25.
Манхатън, Ню Йорк
Час по-късно Джак я видя.
Майка му крачеше по тротоара с обичайната си стегната походка. Носеше светлосин дъждобран. Косата й беше с безупречна прическа и сивите кичури бяха повече, отколкото си спомняше. Носеше пликове от местната бакалия и найлонът се издуваше от покупките й. Той пресече улицата и тръгна към нея.
„Не се извръщай — помисли си. — Не ми обръщай гръб“.
Зачака да доближи до него.
— Здравей, мамо.
Тя спря и надникна изпод сводестото убежище на чадъра. Огледа го, сякаш е снимка, която е открила в чекмеджето и не се сеща кога и къде е заснета. Всеки миг от мълчанието й беше мъчение. Прииска му се циментът под краката му да се разтвори като бездна и да го погълне. Дъждовна пелена се сипеше от периферията на чадъра й.
— Здравей, Джак.
Всъщност не изглеждаше изненадана.
Той се протегна към плика с покупки.
— Тежък е.
Забеляза пиле и ориз, но също бисквити „Ореос“, ябълки и картофен чипс. Странно, още купуваше любимите му лакомства.