Тя вдигна ръка, сякаш да се предпази от огнена искра.
— Няма значение. По-добре да не знам какви други престъпления си извършил. Ще разкажеш на адвоката. За бога, сега и холандците ще те изправят пред съда.
„Включително за убийство“, помисли си той. Най-добре да не се впуска в подробности.
— Искам да видя гроба на татко.
— Няма гроб. Кремирах го. В кабинета е.
— Той е тук?
Тя се обърна към кафе машината.
— Разбира се, да не мислиш, че съм го изхвърлила?
— Наричат го разпръскване на праха, мамо.
— Е, той е още тук.
Джак се върна в дневната. Върху широка полица с книги стоеше урната, точно до „История на изкуствата“. Беше красива. Сълзи се надигнаха в очите му, готови да бликнат. Той погледна бюрото, килима и усети скръбта като кладенец в сърцето си, дълбок и тъмен, и всички ужасни спомени го заляха като неканен прилив.
— Как е възможно да си постъпил толкова неразумно? — проехтя остро гласът на баща му, изпълнен с шок и срам.
— Полицията иска да те арестува. Извършил си углавно престъпление.
— Знам.
— Углавно престъпление! С какво сме заслужили това? Съсипа си живота, съзнаваш ли го? И защо? За да се поперчиш? Да докажеш, че си по-умен от другите? Единственото, което доказа, Джак, е, че си невъобразимо глупав.
— Да. Съжалявам. Много съжалявам.
— Съжаляваш, че си го направил или че те разкриха?
— Не знам. Просто го направих.
— Не си невинен? Не е грешка?
— Не, сър. Направих го.
— Защо? Защо? Продаде ли откраднатата информация?
— Не. Не знам защо го направих.
— Очакваш да… — баща му си пое дъх. — Очакваш да повярвам, че умно момче като теб е неспособно да прозре собствените си подбуди?
— Просто го направих. Това е. — Гласът на Джак пресекна. — Обичам те, татко, съжалявам. Обичам те.
— Обичаш ме? Защо тогава пропиля бъдещето си?
— Само това те интересува, нали, моето бъдеще?
— Да не би да намекваш, че си го направил, за да привлечеш внимание, Джак? О, моля те. Толкова повърхностно оправдание! Почти детинско.
— Не знам защо. Наистина не знам.
Болката в очите на баща му пресече Джак по-силно от брадва. Баща му седна зад бюрото си, придърпа жълт бележник и взе химикалка. Започна да пише.
— Трябва да обмислим какви възможности имаш. С майка ти…
После впи стъписано юмрук в плата на ризата върху гърдите си и сключи пръсти.
— Не е така… — отрони и се свлече върху килима.
Майка му влетя при тях и извика името на баща му.
Джак грабна телефона, набра 911 и помоли линейката да побърза.
— Остави слушалката и майка му произнесе много спокойно:
— Махай се.
— Линейката идва, мамо.
— Махай се.
— Не мога, не мога да го оставя.
— Ти си виновен. Причини му го с егоистичната си глупост. Искам да си вървиш.
Тя коленичи до съпруга си; не погледна сина си.
— Тръгвай или полицаите ще те арестуват.
— Мамо, не мога да оставя татко.
— В затвора няма компютри. Не знам какво ще правиш.
Странно беше спокойствието й.
— Не ми пука.
— Той е мъртъв.
Майка му го погледна с жестоки, изпепеляващи очи. Джак се уплаши, защото в тях съзря истинска омраза.
— Ти ми го отне. Върви! Махай се, Джак. Не искам да те виждам повече.
Той се извърна, затича се и когато излезе от сградата, линейката тъкмо спираше до бордюра с включена сирена. Твърде късно.
Майка му стоеше на прага и го наблюдаваше как се е втренчил в урната.
— Мисля, Джак, че от правна гледна точка трябва да се предадеш веднага на прокурора.
— Исках да остана тук една нощ, мамо. У дома. Моля те.
— Разбира се.
Ала тези две думи прозвучаха напрегнато. Сякаш неприятностите грозят нея. Върна се в кухнята и той я последва.
— Няма да ти се натрапвам. Помня какво каза. Но ако не си искала да ме видиш, защо ми позволи да дойда тук? Не искаш ли да прекараш малко време с мен?
Тя не отговори; премери съвършено точно водата в кафе машината, която заклокочи.
— Разбира се — повтори майка му.
Премисляше престъпленията му; съсредоточеното й изражение я издаваше. Стореното тук беше нищо в сравнение с простъпките му в Амстердам. „Бях хакер на едни лоши момчета. Не знаех колко са лоши, но сега искат да ме убият, имам бележник, заради който са готови на всичко да ме убият, защото ще ги извадя на светло, а аз дори не разбирам какво означава това, което знам, но ще го продам на ЦРУ и няма да ме видиш повече, мамо. Но ти така или иначе не искаше да ме виждаш“.