— Мога да им дам няколко имена. Хора в Амстердам и Ню Йорк.
— Добре. Това е някакво начало. Но сигурно знаеш повече, щом искат да те убият.
— Не.
— Защо не… Знам, че си изморен. Защо не си вземеш душ? Дрехите ти сигурно още ти стават. Запазила съм ги всичките.
— Мамо…
— Знаех, че ще се върнеш у дома.
„Вярвала си повече от мен“, помисли си Джак. Внезапно идеята да влезе в старата си стая му се стори прекрасна. Пашкул, в който да се преобрази, където да стане отново някогашния безобиден Джак Мин, да забрави, че го преследват престъпници, че се е вмъкнал в собствената си родина под чуждо име, че е синът, който разочарова майка си и признава греховете си.
— Но до утре не искам да разговарям с адвоката, мамо. Разбираш ли? Ще му се обадим утре сутринта.
Щеше да вземе оттук необходимото за срещата с ЦРУ и да изчезне. Всеки миг от тук нататък беше сбогуване с майка му.
Тя му сипа чаша кафе и той я изпи мълчаливо. Беше вкусно. Майка му винаги правеше превъзходно кафе и той си помисли колко е смешно, че ще я запомни именно с него — не със сандвичи с фъстъчено масло или домашен сладолед или спагети, а с кафе. Позволи му да започне да пие отрано. Не възразяваше, когато отсипваше от каната с кафе в чашата си с мляко. Просто да провери как ще реагира тя.
— Гладен ли си? — попита го. Сега вече звучеше като майка.
— Да.
— Изкъпи се и се преоблечи, а аз ще приготвя обяда. После ще поговорим.
— Добре.
Тя отвори хладилника и надникна вътре, очевидно с надеждата да види необходимите съставки. Той влезе в стаята си. Сякаш долови ехо от предишния си живот — грамотата за отличен успех от математическата гимназия, окачена в рамка на стената, износените книги с тънки корици, които четеше като дете, спретната купчинка с видеоигри, разучени до най-малката подробност и до последното ниво. Редица дискове, които беше забравил, че притежава, групи, гневи групи, роптаещи срещу града. Спомни си как тогава си мислеше, че знае какво е да си уловен в капан, и, о, наистина знаеше.
Пусна душа и зачака. Прокара пръсти под струята. Искаше водата да е много гореща, за да изтрие амстердамската мръсотия от себе си. Мразеше да стои до душа и да чака да се затопли. Реши да отиде да вземе каквото му трябва, докато водата се сгрее. Майка му се суетеше в кухнята.
Излезе крадешком от стаята си и тръгна по коридора към кабинета на баща си. Осени го странна мисъл, че майка му живее тук, в апартамент, посветен по-скоро на напусналите я мъже, отколкото на нея самата. Шмугна се в кабинета. Заобиколи припряно бюрото — сърцето на баща му беше забавило ход и бе спряло пред това бюро и Джак не искаше да се взира дълго в него; тръпки го побиваха, все още чуваше как тялото тупва глухо върху пода.
Отвори чекмеджето. Ключовете за всичките седем сгради, които баща му притежаваше в Ню Йорк, си бяха на мястото. Майка му не беше ги продала, слава Богу, и той не смяташе да я разпитва защо. Седна пред компютъра и включи уебсайта на „Мин Пропъртис“.
Сградата в Уилямсбърг, Бруклин, все още пустееше. Баща му не искаше да инвестира сам в обновяването й. Почина, преди да намери партньор. Олекна му, че майка му също не е предприела нищо. Извади връзката с ключове и я прибра в джоба си. Нямаше да й хрумне да ги търси, не и докато предаването му в полицията (или изчезването му) обсебваше мислите й.
До ключовете видя пистолета на баща си. Взе си го, когато започна да купува сгради във все още необлагородени квартали. Джак вдигна оръжието и го разгледа. Провери пълнителя — три куршума. Пробва предпазителя и прибра пистолета в джоба си. Убиваше му. Реши да го прибере в раницата.
Тръгна към банята — сигурно вече беше топла и запарена — и тогава чу тихия й глас. Сигурно смяташе, че той е още под душа.
Стоеше вероятно с гръб към него и говореше тихо над тенджера с вряща вода.
— Да. Тук е. Къде искате да го доведа?
Той се отдръпна от вратата. Усети как бележникът се впива в кръста му.
— Не. Няма да го направя. Но искам да сключа сделка.
Завладя го ужас и стомахът му се сгърчи. Тя го беше излъгала. С кого, по дяволите, говореше? С адвокат?
— Къде да го доведа?
„Да го доведа“. Обеща ми, мамо. Заслуша се как майка му го предава.
— Изпратете кола да ни вземе. Той… може да окаже съпротива.
Тя пусна спагети в тенджерата. После добави нарязани зеленчуци и ги разбърка. Джак отстъпи назад.
— Не знам дали ще успея да го изведа от апартамента без чужда помощ.
Съпротива? По гръбнака му плъзнаха ледени тръпки.