Моят брат. Застигнат от ужасна, унизителна смърт. Беше се включил в миротворческа мисия в Афганистан. Загърби разума за сметка на порива си да помага на хората. С приятел от колежа се скиташе из обветрените хълмове отвъд Кандахар. Заловиха го. Три седмици нямахме вест от него и после видеозаписът разкри чудовищната истина в Ютюб: моят брат Дани, коленичил върху сух пръстен под, заобиколен от маскирани главорези, които го принуждават да бръщолеви безсмислици с разтреперан, неузнаваем глас. После те заизричаха собствените си ритуални скороговорки и му отрязаха главата, докато камерата отмерваше всяка последна секунда. Накрая прерязаха гърлото на приятеля му.
Мислите, че убийството разделя семейството или го сплотява? Не знам; зависи с колко дебел слой лепило е слепено. Екзекуцията обаче е по-различно убийство. Когато обезглавят брат ти с нож, дълъг един лакът, защото е отишъл да помага на хората, и всички в свободния свят могат да видят последните му мигове благодарение на безмозъчния равнодушен интернет, тогава най-ужасният ти семеен кошмар става увековечено обществено достояние и увеселение. Не можеш да възпреш спомена; от ужаса те делят само няколко натискания на мишката.
Ще, повярвате ли, че хората ми изпращаха линк към видеозаписа? Наистина. Не знам защо и какъв жесток импулс ги подтикваше, но го правеха.
— Мислиш ли, че ще отиде при някого от старите си приятели? — попитах.
— ФБР все още го издирва за разпит. Тоест ако не искат да ги обвинят в съучастничество, приятелите му едва ли ще го приемат с отворени обятия.
— Обвиненията ще отпаднат, ако се срещне с ЦРУ — казах. — Това несъмнено ще е част от сделката, за да се предаде.
— Но майка му сигурно е последният човек, който ще го издаде.
— Вярно. Тя е дипломат от кариерата. Ще изгуби много, ако той се появи. Ще й причини неудобство.
— Тогава? Седим тук, чакаме и дъвчем калифорнийски рулца като частни детективи на пост? Възможно е вече да е идвал и да си е тръгнал.
Гласът й издаваше отчаяние.
— Не — казах. — Ще влезем и ако той е там… хмм… ясно какво. Ако го няма, ще открием къде е.
Една лимузина спря до бордюра. Униформен мъж с едро телосложение излезе и заговори портиера.
След няколко минути Сандра Мин се появи отвън.
— Къде е колата под наем? — попитах.
— В гараж на една пресечка оттук.
— Искам да проследиш лимузината. Трябва да разбера къде отива.
Леони захлопна лаптопа. Госпожа Мин разговаряше с шофьора, който очевидно й показа някакъв документ за самоличност. Портиерът беше отстъпил дискретно назад и бе заел обичайното си място.
— Ще тръгнат, преди да ги настигна — каза Леони.
— Върви! Ще се погрижа да са тук.
— Не знам как се следи кола.
— Карай след нея и гледай да не те забележат. Детинска игра.
— Благодаря.
Леони излезе тичешком от суши бара и гневният главен готвач я изпепели с поглед, все едно офейква, без да си плати сметката. Аз хвърлих щедро няколко банкноти в купичката за уасаби.
Когато излязох на 59-а улица и ме обгърна влажната пелена на деня, шофьорът на лимузината тъкмо затвори вратата на госпожа Мин и седна зад волана. Трябваше да преценя времето точно като за изстрел. Да пресека улицата, без да ме блъсне кола, такси или велосипед. Да улуча момента така, че да си поговоря с шофьора.
Извадих телефона си от джоба и го вдигнах пред очите си — съвременния електронен наочник. Палците ми се защураха по тъчскрийна, сякаш пишех най-спешното съобщение в историята на човечеството. Не вдигах поглед, опитвах се да се придвижа бързо и същевременно да остана извън полезрението на шофьора. Рискувах да надникна. Към мен летеше такси, но все още имах място. Таксиметровият шофьор очевидно очакваше да се затичам, да побързам. Нюйоркските таксиджии са преродени камикадзета и се придържат към неоспоримата теория, че е най-добре да не им пресичате пътя. Хранителна верига в действие.
Лимузината се отлепи от бордюра и аз се изпречих точно пред нея. Дясната броня закачи крака ми — хубав, силен удар, усетен не само от собствените ми мозъчни центрове за болка, но и във вътрешността на колата. Изкрещях и паднах по гръб като футболист, решен да изпроси червен картон на противника. Таксито спря на около крачка от главата ми. Съзрях отражението на артистично разкривеното си лице в лъскавата му, прясно измита броня.
Шофьорът на лимузината и шофьорът на таксито изскочиха от автомобилите си. Шофьорът на лимузината не продума, което ми се стори крайно необичайно. Логично е да очакваш клетви в невинност или загриженост. А той просто ме гледаше с очи, излъчващи същото безразличие като бронята на таксито. Таксиметровият шофьор буквално ми се разкрещя на английски с натрапчив еврейски акцент.