Деветимата изгледаха безмълвно как Наблюдателя отпива дълга глътка вода. Той изучи изпитателно лицата им. Никой държавен служител, нито полицай, нито журналист или разузнавач не би ги разпознал. Повечето изглеждаха съвсем обикновено. Плашещо обикновено. Човекът, който седи до вас в метрото или зад вас на опашката в супермаркета или пък оставя детето си в училище по същото време като вас. Идваха от целия свят, ала се отличаваха с това, че всички имат вид на обитатели на предградия. Ненадминат камуфлаж, помисли си Наблюдателя. Но същевременно едва не нанесоха преломен исторически удар върху американската стабилност, едва не предизвикаха в страната хаос, който да срине законовия ред и в резултат да им донесе огромни печалби.
Колко далеч стигнахме, помисли си Наблюдателя. От сериозните провали се научават сериозни уроци. Те бяха непоклатими и недосегаеми.
— Знаете, че изгубихме основната си свръзка в ЦРУ. Капра го уби в акция. След това изгубихме още двама информатори от по-нисък ранг, които бях… наел в ЦРУ. Арестуваха ги. За щастие не сме се срещали лично и следователно не могат да ни предадат.
— Значи сега нямаме очи в ЦРУ? — попита Банкера.
— Имаме едно-две, които никога не мигват — усмихна се Наблюдателя. Нека разберат, че все още има достъп до Управлението, но без да уточнява източниците. — Не знам дали виждат и докъде — прочисти гърло. Би могъл да покаже на съратниците си пет сантиметра дебело досие за живота на Сам Капра, но реши да не преувеличава ролята му. — Разполагаме обаче със средство за влияние върху Сам Капра — невръстното му дете.
— Деца — изсумтя Банкера. Беше китайка, дребничка, слаба, с красиво лице, способно да продава козметика за милиони. Намръщи се, сякаш думата нагарча.
— Контрол — вметна Генерала.
— Контрол над марионетка без конци, които да дърпаме. Докато детето му е при нас, ЦРУ за нищо на света няма да го допусне до информация, която да ни е от полза — каза Дипломата, събрал пръсти пред лицето си. В дълбокия му баритон се долавяше южноафрикански акцент. — Според мен трябва да го убием. Да покажем, че не търпим предизвикателства.
— Сам Капра — продължи Наблюдателя — започна като буца глина. Не знае, че нашата организация го формира от шест години, че направляваме живота му със сигурна ръка. Ние го създадохме такъв, какъвто е, а не ЦРУ. Спънката със съпругата му беше… злополука. Той обаче ни познава само като име, което не означава нищо, просто смътна заплаха. Не знае кои сме, не знае как сме възникнали.
— Нанесе ни незапомнен удар — каза Генерала. — Предпочитам да е мъртъв.
— Не бива да убиваме агенти на ЦРУ, освен в случай на крайна необходимост — намеси се Историка. Беше едър руснак с обръсната глава и мускули, които се издуваха под черната материя на ръчно ушития му костюм. — Иначе ще привлечем внимание. Той вече не работи за ЦРУ, безполезен е за нас. Не може да ни навреди. Не може да ни открие. Убием ли го, ЦРУ ще започне разследване.
— Съгласен съм — измърмориха неколцина. Наблюдателя огледа внимателно лицата им, прецени реакциите им.
Банкера се втренчи в него. Той й кимна и каза:
— Искаш думата?
— Да. Настоя да финансираме операция за шпиониране на конкретни хора. Искам да знам доколко провалът е компрометирал начинанието.
— Успяхме да предприемем проект с такъв мащаб единствено благодарение на мен. Аз осигурих лесен достъп до жизненоважна информация, която би принудила изключително влиятелни хора да постъпят както пожелаем. Претърпяхме провал. Той не променя факта, че аз — искам да кажа, ние — сега притежаваме няколко души, заемащи ключови постове в правителствата и в деловите среди по света.
— Тоест искаш да прокараш нов проект, който да използва източниците ти? — попита подигравателно Банкера. Преди време би я зашлевил по лицето, би разкъсал коприната върху тялото й, би й показал кой е шефът. Челюстите му потрепериха. Тези времена бяха отминали. Той кимна сериозно.
— Да. Но първо искам да разчистя бъркотията, която Сам Капра ни остави. Държа обаче да разберете какви рискове ни дебнат.
Банкера кимна.
— В Амстердам имахме ценен наемник, компютърен хакер, който ми помагаше да се внедря в компютрите на мишените ни, за да разполагаме със свободен достъп до класифицираната информация, която получават. Ник тен Бум. Той е мъртъв. Уби го Сам Капра. Едва сега открихме, че сме оставили разхлабена брънка.
— Каква? Кой? — попита Генерала.
— Млад китайски студент, компютърен хакер на име Джън Мин. Присъствал на престрелката в ротердамския цех, собственост на контрабандната групировка, която използвахме в Амстердам. Бил, така да се каже, помощник-хакер на Ник тен Бум. Мин е в болницата, възстановява се от раните си.