Приземих се върху него, забих колене в тялото му и вдигнах заостреното дърво над главата си.
— Говори — казах.
Той ме заплю.
— За кого работиш?
— Прецакан си. Дори не знаеш на кого подливаш вода.
— Кажи ми.
Той се усмихна изпод кървавата каша около устата си.
— Няма.
Показах му импровизираното копие и казах:
— Ще го забия между ребрата ти и ще го завъртя.
— Наредиха ми да взема госпожа Мин и сина й, ако е там. Да ги доведа тук. Да видя с какви улики разполага хлапето.
— И да ни заловиш.
— Да, за разпит.
— Но знаеш за Мила.
— Шефът ми знае. Знаеше, че сте свързани. За пръв път чух за нея снощи.
— За кого работиш?
— Не мога да ти кажа, защото не знам.
— Лъжеш. Сигурно има име.
— Мислиш ли, че ми е казвал истинското?
— Как те наема?
— Обажда ми се. Правя каквото поиска и в банковата ми сметка на Кайманите пристигат много пари.
— Ти си бивш какво?
— Работих за латвийското разузнаване.
Много дребна шпионска агенция.
— Не ти ли плащаха добре?
— Не. По-добри пари се вадят от свободната практика. Карам лимузината, правя каквото ми каже шефът. Беше ме проучил, преди да ми се обади. Моля те…
Разбираше, че ако забия копието, ще му пронижа гръкляна.
— Пусни ме — примоли се.
Знаех, че нямаше да се смили над мен или над Леони.
— Ставай — наредих му. — Дай ми портфейла си и ключовете за колата.
Подчини се. Дишаше хрипливо; бях му счупил ребрата със стола. Лицето му приличаше на кървава маска и ризата и панталоните му бяха разкъсани. Не ме погледна.
— Не ме оставяй тук, той ще ме убие. Сигурен съм, че ще ме убие.
Усещах тежестта на дървеното псевдокопие в ръката си. Но не можех да извърша хладнокръвно убийство.
— Тръгвай. Спри, когато стигнеш Пенсилвания. Видя ли те още веднъж, наистина ще те убия.
Той кимна. Препъна се. Падна на земята.
— Ставай — казах.
Той кимна отново, съгласен, че да се изправи е чудесна идея, и аз се приведох да го вдигна на крака.
Камъкът се стовари върху слепоочието ми и паднах на колене. Причерня ми от болка. Той се изви настрани и се опита да сграбчи импровизираното ми копие. Залепи ръката ми в пръстта. После вдигна пак камъка и ме удари по лицето. Извърнах глава и той пропусна носа ми, но улучи разраненото ми дясно око. Адски ме заболя.
Усетих как дървеното копие се забива в пръстта и го повдигнах. Стъпалата му се подхлъзнаха в калта и ми направиха услуга. Забих копието в него. Заболя го, той извика, но не успях да го пронижа под плешката. Изтърколи се настрани и аз се озовах върху него. Вдигнах копието и го забих силно в корема му.
Върнах се в къщата замаян от болка. В устата си усещах горчилка. Клепачите на подутото ми око бяха почти затворени. Болеше, но си беше чисто и просто насинено око, нямаше счупени кости. Олюлявах се, но продължавах да вървя.
Леони стоеше пред вратата. Трепереше. Със здравото си око видях как ръцете й стискат лактите.
— Госпожа Мин… — каза тя. — Бързо! Ела! Къде е шофьорът?
— Мъртъв е.
Не добавих, че не беше красива смърт.
— Убил си го?
— Обикновено това означава „мъртъв“. Благодаря за помощта. Благодаря, че го застреля, когато взе пистолета и прочее. Наистина го оценявам.
— Трябваше да помогна на госпожа Мин… — промърмори тя и аз се втурнах в къщата.
Куршумът на шофьора я беше улучил в гърдите. Кожата й беше бледа и сива като облачно небе. От устата и от носа й струеше кръв. Леони бе опитала да спре кървенето. Коленичих до нея.
— Госпожо Мин?
Клепачите й трепнаха и тя отвори очи.
— Госпожо Мин? Къде отиде Джак?
Окървавените й устни изтъняха.
— Няма да ти кажа… Искате да го убиете.
— В сградата на баща си в Бруклин ли ще отиде? Взел е ключовете от дома ви.
— Няма да ви кажа нищо… Искате да нараните сина ми.
— Мога да помогна на сина ви — казах.
— Лъжец.
О, божичко, моля те, дай й сили да поговори с мен.
— Госпожо Мин, работех за ЦРУ. Не искам да нараня сина ви. Погледнете ме.
Лицето й се насочи към синините ми.
— Убих мъжа, който ви отвлече. Опитвам се да ви помогна. Излъгах го. Аз съм единствената надежда на Джак. ЦРУ го издирва.
— Обадиха ми се от ЦРУ… — каза тя. — Лъжци. Всички сте лъжци.
Клепачите й запърхаха.
Думите й ме удариха като юмрук.
— Кой от ЦРУ ви се обади? Кой?
Устните й трепнаха и дъхът й прозвуча като последно затишие.