— Нужен ни е наблюдателен пункт — казах, — откъдето да виждаме сградата. Да проследим кога идва частната охрана.
Подкарахме отново край сградата и фаровете ни затанцуваха по табелата. Обект, охраняван от „Проксима Систъмс“.
Тя ги потърси в айфона си. Извади телефона на госпожа Мин от джоба си, изслуша гласовата й поща и набра номера.
— „Проксима“, Ню Йорк.
— Обажда се Сандра Мин от „Имоти Мин“. Притежавам сграда в Уилямсбърг. Вие я охранявате.
Леони преправи гласа си. Звучеше по-рязко, по-плътно.
— Да, госпожо. Ще ми продиктувате ли паролата си?
Леони се поколеба около пет секунди.
— Джак.
Чу се трополене на клавиши и после:
— Благодаря, госпожо, как да ви съдействам?
Втренчих се в нея. Как беше познала?
— Искам да потвърдя графика за проверка на сградата. Разбрах от други собственици, че престъпленията в квартала са се увеличили и преди малко ми съобщиха за проникване с взлом.
— Да, госпожо — отново трополене на клавиши. — Охранителят минава в единайсет преди полунощ, в един, в четири и в шест след полунощ и после отново в дванайсет на обяд. Десетина минути плюс-минус. Ако закъснее повече, ви се обаждаме. Искате ли да патрулираме по-често?
— Засега не. Благодаря — каза Леони и прекъсна връзката.
— Трябваше да отмениш абонамента — констатирах сухо.
— Обикновено това изисква лична среща или друга парола — отвърна Леони. — Не исках да събуждам подозрения. Вече знаем графика.
— Как налучка паролата?
— Майка съм. В осемдесет процента от случаите майките използват имената на децата или на домашните си любимци или техни варианти. Струваше си да опитам.
— Значи знаем кога идва охраната. И има достатъчно време Джак и Огъст да се срещнат. — Размислих. — Не мисля, че Джак ще лагерува в сградата. Рискува охраната да го открие или да го забележи някой. За да сме сигурни обаче, трябва да намерим място, откъдето да наблюдаваме.
Огледах сградите.
— Ето! На две пресечки оттук има хотел.
33.
Хотел „Еспер“ Уилямсбърг
/Бар „Последен миг“ Манхатън
Леони нае стая в уилямсбъргския хотел — изискано място с безсмисленото име „Еспер“ (дали беше съкращение от „есперанца“ — надежда, или намекваше, че гостите му могат да четат мисли?), само една стая с прозорец, който гледаше към сградата на Мин. Щяхме да будуваме на смени и ако някой друг — таен елемент от ЦРУ, да речем — ни издирваше, сигурно щеше да проверява за мъж и жена, настанени едновременно, но в отделни стаи. Върнах се с колата в манхатънския ни хотел и си измих лицето от мръсотията и кръвта. Изглеждах добре, с изключение на насиненото око. Не беше толкова зле. Събрах всички бележки и листове на Леони и ги натъпках в малкия й куфар. Облякох чисти дрехи, взех чантите ни и платих сметката.
После се качих в приуса и наминах край моя бар — „Последен миг“. Приличах на корабокрушенец и Бъртранд повдигна вежди, когато ме видя. Качих се направо горе. Имах апартамент там, но не смеех да доведа Леони. Тя вече знаеше, че съм собственик на бар „Каньон“ във Вегас, но не беше необходимо да научава повече за бизнеса ми. Освен това не исках Мила да разбира какво правя.
Но щом отворих вратата — ето я и нея! Седеше пред компютъра. До лакътя й се мъдреше спретната бутилка „Гленфидих“.
Пишеше нещо. Погледна ме и прокара опакото на дланта си по очите.
Нима плачеше? Никога не бях я виждал просълзена. Но всъщност и сега не видях нито една сълза.
— На нищо не приличаш — каза тя.
— Знам. Ти как си?
— Добре. Какво става?
— Трябва ми екипировка.
— Какво правиш, Сам?
— Връщам си сина. Не искам да задаваш въпроси.
Тя ме изгледа втренчено. Почувствах се неловко. Мила знаеше толкова много за мен, а аз — толкова малко за нея.
— Но ти ми зададе въпрос. И на мен ми се полага един — отвърна тя.
— Моля?
— Попита ме защо дават толкова висока премия за главата ми. Пиша ти подробен отговор.
— Не ми приличаш на есеист.
Мила използваше думите пестеливо.
— Е, знай, че в училище есетата ми печелеха награди.
Пръстите й се върнаха върху клавиатурата, но продължи да ме гледа.
— В Молдова сигурно награждават учениците с кози.
— Невинаги. Веднъж получих „Гънка във времето“. Завинаги запомних посланието на книгата. Никога не се огъвай пред тъмните сили.
— И любовта побеждава всичко.
— Да, Самуел. Любовта побеждава всичко. Или поне се опитва.
Сега тя погледна към екрана.