— Заради тях ли си дошъл в Ню Йорк?
— Поискаха информация за една сделка с акции.
— Чия сделка?
— Няма да кажа. Изтече ли, ще разберат, че аз съм източникът.
— Съжалявам — рече Джак. — Благодаря. Ще скъсам листа с телефонния ти номер.
— Не давай бележника на никого — каза Наблюдателя. Трябваше да опита. — Не бива. Ще унищожиш живота на десетки хора.
Тишина.
— Откъде знаеш, че изнудват десетки?
— Звучи логично, щом са напълнили цял бележник. Изтекоха десетте най-дълги секунди — поне откакто бе срещнал Мила — в живота на Наблюдателя.
— Не те изнудват — заяви Джак Мин. — Ти си един от тях, нали?
— Не.
— Според мен човек, когото изнудват, би прекъснал веднага връзката и не би казал нито дума. Откъде знаеш, че не съм полицай?
— Полицаите идват лично. Нямат право да изтръгват признания по заобиколен начин.
— Възможно е, ако ти подслушват телефона — каза Джак.
— Не им давай този бележник. Моля те.
— Телефонният номер няма да е в него. Защо се притесняваш? Загрижен си за другите жертви?
— Просто не искам да пострадат невинни хора. Нощният ветрец, понесъл мирис на керосин, лъхна в лицето му. Трябваше да спре този нищожен лунатик. Някак.
— Много милосърдно от твоя страна. Впечатлен съм — каза Джак Мин. — Благодаря ти…
Настана време за план „Б“.
— Знаят кой си, Джак — каза Наблюдателя. — Което означава, че знаят коя е Рики и коя е майка ти. Ще открият всеки, който ти е мил, и ще го сринат със земята. О, да. Нали знаеш защо съм тук? Ще те унищожа финансово, ще унищожа семейството ти и всичко, което ти е скъпо. Майка ти ще се продава в тъмни улички, когато приключа с нея.
Зашеметено мълчание от другата страна.
— Моля? — изрече най-сетне Джак.
— Предлагам ти и друг вариант. Ще купя бележника. Ще купя мълчанието ти.
— Не ти вярвам.
— Десет милиона. Хубаво, кръгло число, с което да живееш охолно до края на дните си.
— Не става — каза Джак. — Питай мъртвия главорез в амстердамската болница дали ще се срещна лично с теб.
— Направиха го без моето одобрение, от страх. Сглупиха. Да се разберем като зрели хора. Ще внеса половината в твоя банкова сметка. Ти ще ми изпратиш бележника по пощата и аз ще ти платя другата половина.
— И когато се появя в банката или прехвърля парите, ти ще ме намериш и ще ме убиеш. Не, благодаря. Освен това откъде знаеш, че не съм копирал бележника?
— Ще ти предложа следното — плащане в брой. Уговаряме място, където да оставиш бележника. И място, където аз да оставя парите.
— Десет милиона в дребни банкноти не се пренасят лесно от човек, който бърза — каза Джак. — Не ти вярвам.
— Ще ти дам два пъти повече от ЦРУ.
— И ще съм мъртъв два пъти по-бързо.
— Джак, ако не си сговорчив, ще те унищожа.
— Опитваш се да ме подмамиш на светло. Не. Знаеш кой съм. Аз знам кой си ти. И когато приключа с теб, кучи сине, ще се чудиш в коя миша дупка да се свреш.
Това нищожество се осмеляваше да го заплашва! Него! Наблюдателя долови колко рязко прозвуча собственият му глас:
— Ти си презряно нищожество. Когато умреш, а ти ще умреш, ще организирам тържество. Ще поканя гостите да пийнат по чаша и ще наблюдаваме как те подлагат на бавна смърт. Няма да е в тъмен склад или мазе. Край теб ще се тълпят хора и ще се смеят, докато смъкват кожата ти, избождат очите ти и изгарят ушите ти.
— Някой ще изгори — каза Джак. — Но няма да съм аз.
После прекъсна връзката.
Наблюдателя стоеше като истукан; нажежен гняв се надигаше бавно в очите му. Затвори телефона и с отмерени крачки тръгна напред към опашката от пътници, чакащи такси.
38.
Хотел „Еспер“, Уилямсбърг
— Искам да разбера кой притежава къщата в Ню Джърси — казах.
Бяхме в хотелската стая; Леони седеше до масата, а аз стоях пред прозореца и се взирах към закованите с дъски прозорци на сградата на семейство Мин.
Тя отвори лаптопа.
— Щеше да е по-лесно, ако знаехме адреса. Мястото е посред нищото.
— На табелата пишеше „Ривър Рън Роуд“. Намери общинска карта на недвижимите имоти. Или потърси в Гугъл Мапс.
Тя започна да пише и затананика тихо. Пред компютъра Леони приличаше на съпругата ми Луси. На бившата ми съпруга. И Луси беше спец по компютрите. Взрях се в мрака навън и я оставих да работи. Тя натискаше клавишите, издирваше карти, сравняваше ги с маршрута ни.