Тя ги беше запомнила наизуст, докато го следеше в Манхатън и Ню Джърси.
— Откраднати са, предполагам — отвърна.
Пак не ме погледна.
Станах и огледах сградата на семейство Мин с бинокъла. Не можех да дочакам два часа. Трябваше да вляза вътре — между последната проверка на охраната и (предполагаемата) среща на Джак с Огъст.
И тогава ми хрумна как.
40.
Хотел „Еспер“, Уилямсбърг
Оставих Леони в стаята и слязох във фоайето. Обадих се в централата на фирмата на Ръсел Мин, понастоящем собственост на съпругата му.
— „Мин Пропъртис“ — каза жената, която вдигна телефона.
— Здравейте, може ли да говоря с… — погледнах пак името, което бях записал под телефонния номер, отбелязан върху табелата пред сградата на Мин — … Бет Марли?
— Аз съм.
Гласът й звучеше ведро и въодушевено, все едно моето обаждане е най-приятният момент от деня й. Сигурен съм, че беше.
— Казвам се Сам Капра и се интересувам от сградата в Уилямсбърг.
— О, чудесно!
— Собственик съм на бар „Последен миг“ до Брайънт Парк.
— Знам го! — възкликна тя.
— Прекрасно! Искам да купя част от имота ви в Бруклин, Уилямсбърг. Възможно ли е да го видя днес?
— Днес ще е трудно, сър. Какво ще кажете за утре?
— В града съм само за един ден. Всъщност ме интересува цялата сграда. Видях я и мисля, че е точно каквото ми трябва.
— Добре. Изчакайте да проверя това-онова — чух я да прелиства страници. — Разбира се. В единайсет часа?
— Много сте любезна. Чудесно! Ще ви чакам там.
— Благодаря, господин Капра.
Прекъснах връзката и се върнах в хотелската стая.
— Е, това беше лесно. Договорих среща.
Леони, приведена над компютъра, не отговори.
41.
Централата на „Специални проекти“, Манхатън
Рикардо Браун поставяше на първо място не законността, а експедитивността — след като откри тялото на шофьора на лимузината, той нареди на Фейджин и оливъртуистовците му да поставят под електронно наблюдение всички нюйоркчани, свързани с Джак Мин. Инструктира ги да му докладват само лично, а не чрез Огъст Холдуайн или другиго в „Специални проекти“. Браун предпочиташе никой да не узнава самоличността на Джак Мин.
Фейджин и туистовците наблюдаваха приятелите на Джак Мин от занемарената му регистрация във фейсбук (те бяха малцина, предимно от годините в Нюйоркския университет), двама-трима близки на семейството и предприемаческата компания на баща му. Под прицел бяха главно страниците във фейсбук и личните им имейли. Подслушваха нелегално само телефоните на фирмата на баща му и мобилните телефони на двамата му най-близки приятели от колежа.
Мълчанието около Джак Мин беше оглушително. Никой не го споменаваше.
Докато едно предобедно телефонно обаждане не привлече вниманието на Браун. Не защото ставаше дума за Джак Мин. Нищо подобно. Беше свързано със Сам Капра.
Браун се обади на сестрите. Надяваше се да сдържат лудостта си достатъчно дълго, за да изпълнят задачата точно както иска. Отговори му Лизи. Предпочиташе Меги. Тя беше по-разумната. Но нямаше как да заобиколи Лизи. Щеше да я ядоса.
Лизи изслуша указанията му.
— Може ли да си поиграем с Мин и Капра?
Сестрите имаха вила в северната част на щата, където развличаха специални гости, когато нуждата завладееше Лизи или когато Браун им поръчаше да разпитат някого с гарантирани резултати.
— Ваши са, ако не се наложи да ги убиете веднага. Искам да разбера какво знаят. Изтръгнете сведенията и ми докладвайте.
— Ако има някой друг с тях?
Той се замисли за Огъст. Със съжаление.
— Убийте всички други, ако е необходимо. Ако с него има жена на име Мила, искам доказателство, че е мъртва.
Нямаше смисъл да уведомява сестрите за наградата. Щеше да я прибере сам, а на тях да подхвърли дребна премия.
Лизи се засмя.
— Благодаря за работата.
Тя затвори и погледна към сестра си.
— Обличай се. Имаме следа.
— Добре, но ми обеща да се обадиш за круиза.
Сестра й Меги се изправи от канапето. Четеше досието на „Специални проекти“ за Сам Капра, което Браун й беше изпратил по имейла. Опознай врага.
— Да, да — проточи Лизи. — Ще се занимая.
— Не го отлагай — каза Меги. — Резервират местата една година по-рано.
— Круизите са за сираци — каза Лизи.
— Не е вярно.
— В корабите има морги, защото много възрастни умират по време на плаването. Гледах го по телевизията — обясни Лизи.
Сестрите заобмисляха тази интересна подробност.