Лизи продължаваше да ми се усмихва. Все едно ме насърчаваше да я поканя на среща.
— Майтапиш ли се с мен? — повторих. — Остави това.
Не ме послуша. Засмя се. Малката тежест се въртеше ли, въртеше, порейки въздуха; звучеше като нож.
— С това няма да те убия. Ще те пораздрусам, ще те поохлузя, вярно, ще те порежа, но раните зарастват без много грижи. Ще си поиграя повечко с теб. Раните от куршуми заздравяват цяла вечност. Отвратително е, честна дума. И миризливо.
За миг другата — Бет — сякаш се смути.
— Къде е Джак Мин?
— Не знам. Мислех, че е тук.
Наистина.
— Затова исках да надникна в заключената стая.
— И се опита да ме защитиш, в случай че е въоръжен. Колко мило — каза Бет.
— Повече няма да те пазя.
Лизи залюля по-силно и по-високо суруджина. Около главата й се очерта стоманен ореол.
— Защо го търсиш? — попита Бет.
Честно казано, не очаквах този въпрос. Но в такива моменти предпочитам картите да са на масата.
— А ти защо го търсиш?
Лизи метна суруджина. Тежестта се блъсна в рамото ми като жестоко кроше. Тя придърпа рязко веригата към себе си и я завъртя. Наистина знаеше как да използва проклетията. Къде провеждат курсове по суруджин?
— Може да ти счупи носа, да ти разбие зъбите и да ти разкъса ушите с него — обясни Бет. — Предлагам ти да ни кажеш каквото искаме да знаем.
— Говори, говори — просъска Лизи.
— Защото хората, които похитиха детето ми, искат да умре.
— Трогателно!
Лизи застана от едната ми страна. Тежестта се въртеше над главата й. Издаваше ужасяващо свистене. Моментът, когато я мяташе, беше и най-силният й, и най-слабият, ако успеех да й попреча да си го върне. Острието пронизваше жертвата, след като тежестта и веригата я усучеха и зашеметяха. Оръжието приличаше на швейцарско армейско ножче.
— Тези хора искат просто Джак да умре? — попита Бет.
— Да. Ако го убия, ще ми върнат детето.
— Толкова сладко — проточи Лизи. — Ти ще си най-добрият баща на всички времена.
— Джак Мин ще умре — каза Бет. — Може да гледаш, ако пожелаеш. Но ще го направим ние. Не ти.
Нещо у мен се пречупи. Държаха ме на прицел, вярно, а онази, която си играеше на самурай, беше луда за връзване. Но чашата преля.
— Простете, но не ви се доверявам, че ще го направите както трябва.
— Поемаме задачата ти, човече — каза Лизи.
— И после какво?
— После ще си поговорим.
— Не. Ще си прибера сина само ако Джак Мин умре.
— Няма да стане, съжалявам — каза Лизи. Не бях сигурен какво й доставяше повече удоволствие — острието или тежестта.
— Бих искала да знам къде е приятелката ти Мила — вметна Бет.
— Нямам представа.
— Мисля, че лъжеш — заключи Лизи. — Но на страничните ти занимания им се вижда краят.
— На страничните ми занимания?
— Извън „Специални проекти“ — каза Лизи. — В един отбор сме, скъпи — изплющя като отровна стрела последната дума. — Ще слезеш от сцената и ще ни оставиш да разчистим кашата.
О, тези двете щяха да ликвидират Джак Мин, несъмнено, но щяха да убият и Огъст, и който дойдеше с него, и мен, след като им кажех къде е Мила.
Някой от „Специални проекти“ закриляше „Новем солес“, знаеше за възнаграждението за Мила и беше решил да удари два заека с един изстрел. И този някой не даваше и пет пари дали аз или детето ми ще оцелеем. Огъст знаеше. Кой друг?
— Добре — казах. — Ще убиете Джак Мин. После си връщам детето и си тръгвам.
— Ще си тръгнеш, ако ни кажеш къде е Мила — уточни Лизи.
Кимнах едва след двайсет секунди и си придадох измъчено изражение.
— Къде е тя? — попита Бет.
— Ще дойде тук. След час. Да ми помогне да изнеса тялото на Джак Мин. Информираха я, че той ще бъде тук. Обади се на приятел по телефона.
— Тя преследва Джак Мин?
— Да.
— Защо не е с теб?
— Защото да го убия е моя задача. Не нейна.
Суруджинът, извил се във въздуха, докато говорех, връхлетя върху мен.
Уцели ме отстрани по врата, все едно в плътта ми се заби бейзболна бухалка. Залитнах назад, останал без дъх.
— Лъже — каза Лизи. — Познавам кога някой лъже. Няма да издаде Мила.
Замахна отново към мен и този път аз се пресегнах и улових тежестта — сякаш чук се заби в дланта ми — но успях да дръпна веригата и Лизи залитна към мен.
Стоварих юмрук в лицето й, но тя не пусна веригата. Метнах я към Бет, която не стреляше, за да не рани партньорката си.