— Отраснах в чужбина. Не съм чувал за тях.
— Настанили ги в приемно семейство, но… явно не са успели да го преодолеят. Не се задържали в нито едно семейство. Меги била студена и пресметлива, а Лизи — луда и зла. Често си навличали проблеми с блюстителите на реда. Говорело се, че са убили колежанин, който бегло познавал Лизи. Не доказали нищо, но го открили мъртъв в клетка в изоставена каравана.
Клетка. Кошарка.
— Наложило се да изчезнат… — секна гласът на Леони. — Божичко, божичко, трябва да се измъкваме оттук.
— Защо?
Леони се отдалечи от тялото на Лизи. Трепереше.
— Защото… един човек, когото познавах, искаше да работят за него, след като се сдобият с нова самоличност. Нова-новеничка. Нови имена. Нови биографии. За да работят за него… безпрепятствено.
— Като наемни убийци.
— Да убиват и да разпитват. Лизи умее да измъква информация.
— И ти ги скри.
— Да. Три години криех хора за него. После се скрих от него.
— От кого?
— Мъжът, от когото се крия, Сам.
— Кой е той, Леони?
— Казва се Рей Брустър. Сигурно стои зад това. Несъмнено.
— Кой е той?
Тя се взря през процепите на щорите. Притискаше юмрук към устните си.
— Те са тук.
46.
Сградата на „Мин Пропъртис“, Бруклин
Застанах до Леони и погледнах през процепа. Огъст Холдуайн крачеше по тротоара към задния вход на сградата. Сам. Носеше джинси, тъмна разкопчана риза и лятно сако, навярно за да прикрива оръжието му.
Щом Огъст беше тук, къде беше Джак Мин?
Огъст прекоси алеята, пъхнал предпазливо ръка под сакото. Ако му махна през прозореца, нищо чудно да ми помаха в отговор. Дали да не го поканя при мен, при Леони и мъртвите сестри. Все пак всички търсехме един и същ човек.
— Стой тук — казах на Леони.
Тя чу как поех стъписано дъх и приближи до прозореца.
— Какво има? Мин ли дойде?
— Не. Някой друг.
— Кой, по дяволите?
— ЦРУ.
Тя затаи дъх.
— Проследил го е дотук?
— Или са си уговорили среща, което означава, че източникът на Ана има право.
Ана имаше човек в „Специални проекти“. Дали беше този Рей Брустър? Не бях сигурен, че тази теория е смислена.
Надявах се да заловя Джак Мин преди срещата, преди Огъст или някой друг да се появи. Сега буквално нямах време. Къде беше Мин? Навярно някъде наблизо. Наблюдава Огъст, за да се увери, че ще дойде сам. Несъмнено беше поставил условия за срещата.
— Стой тук. Не се показвай. Аз ще действам — казах. — Ако нещо се обърка и ни разделят или ме заловят, отиди в бар „Последен миг“. Точно до Брайънт Парк в Манхатън. Питай за Бъртранд, кажи му, че си ми приятелка. Той ще те защити.
Тя кимна.
— Познаваш този човек — посочи надолу към Огъст.
— Да.
Леони ме стисна за ръката.
— Няма да преговаряш с него, Сам. Трябва да убиеш Джак Мин. Точка. Трябва.
— Аз…
— Ще си тръгне ли твоят приятел доброволно?
— Казва се Огъст. Не. Познавам го прекалено добре. Няма.
— Ще го убиеш ли тогава? Кой значи повече за теб — приятелят или детето ти?
Не, никога, помислих си. „На какво си готов, за да спасиш детето си?“ Думите на Леони отекнаха в съзнанието ми.
— Не бъди толкова кръвожадна. Той не е твой приятел и не твоят пръст ще натисне спусъка. Твоята съвест няма да те измъчва.
Тя трепна.
— Не съм кръвожадна. Просто си искам детето. А ти?
После, преди да успея да отговоря, гласът й прозвуча по-остро от нож:
— Може би не. Защото не си го виждал. Не го обичаш истински.
Издърпах си ръката от нейната.
По лицето ми очевидно се изписа неподправен ужас.
— О, Божичко, Сам, много съжалявам… Не знам защо го казах… Моля те…
— Слушай — казах. — Набери номера на мобилния ми телефон. Аз ще те чувам в слушалката. Ще задържа Огъст долу. Ще го заговоря. Но искам да знам кога ще се появи Мин. Искам да разбера веднага щом го зърнеш.
Тя кимна.
— Не прекъсвай връзката и не се паникьосвай.
47.
Сградата на „Мин Пропъртис“ Бруклин
Заслизах бързо по стълбите към втория етаж. Отключени ли бяха вратите? Зачаках на площадката пред стълбището, отвеждащо към приземния етаж.
Огъст отвори вратата. Влезе с изваден пистолет, с протегната напред ръка — класическата поза за проверка на помещението. Замръзна, когато ме видя. Държах дланите си високо над главата, празни.
— Здрасти.
Не знаех какво друго да кажа.
Най-добрият ми приятел се втренчи шокирано в мен. Трепна за миг. Отминаха пет дълги секунди. Но пистолетът му продължаваше да ме държи на мушка.