— Изглеждаш пребит, човече.
— Да — кимнах.
— Какво правиш тук, Сам?
— Искам да те помоля за услуга. Най-голямата.
— Слез долу.
Не помръднах.
— Ето какво искам да направиш. Тръгни си. Чуеш ли отново Джак Мин, не му обръщай внимание. Забрави го.
— Джак Мин. Така ли се казва новият ми приятел? Защо искаш да го отритна?
— Млъквай и си тръгвай.
— Не. Защо си тук, Сам?
Гласът на Огъст прозвуча по-остро.
Заслизах по стълбите. Пистолетът ми беше в кобура на кръста. Ръцете ми — във въздуха.
Знаех, че в „Специални проекти“ има шпионин. Поредният подкупен предател. Вероятно онзи Рей Брустър. Кажех ли на Огъст истината, предателят щеше да научи, независимо колко внимаваше Огъст. Възможно бе да е партньорът му, шефът му. Никога нямаше да ми върнат Даниъл, ако извадех на светло техния човек.
Затова излъгах:
— Това е капан. „Новем солес“ искат да те заловят. Мисли бързо.
— Какво правиш тук?
В гласа му долових нещо, което не исках да чувам — подозрение.
— Как разбра, че съм тук?
Сега смяташе, че съм един от тях.
— О, божичко, Джак Мин е тук — чух гласа на Леони в слушалката. — Изтича към вратата от отсрещната сграда. Влиза…
Нямаше време. Никакво време да реагирам.
Вратата се отвори рязко и блъсна Огъст. Той се олюля. Видях как Джак Мин насочва пистолет към главата на Огъст.
— Хвърли оръжието — изкрещя младежът.
Огъст се подчини и Джак погледна към мен. Бях извадил пистолета си, а той още държеше на мушка Огъст.
— Хвърли го! — изкрещя той. — Веднага!
„Застреляй го“, помислих си. Просто го застреляй и всичко свършва. Но пистолетът му беше толкова близо до главата на Огъст… Не можех. Хвърлих оръжието.
— Ти… — каза Джак Мин и аз не разбрах дали говори на мен или на Огъст. Но гледаше мен. Аз бях изненадата, не Огъст.
— Китайският хакер от Амстердам — пребледня Огъст. — Нали те застреляха…
— Нали те убиха — додадох. — Така сметнахме.
Не трябваше да разбира, че го преследвам. Исках да си помисли, че и аз като Огъст съм изненадан от самоличността му. Забележете колко хитро използвах множествено число.
Щом иска да се предаде на ЦРУ, нека мисли, че и аз съм част от ЦРУ. Дори това да ми спечели само десет секунди объркване.
Налагаше се да го убия пред Огъст. Нямаше начин. После щях да побягна като страхливец с бледата надежда „Новем солес“ да ми върнат детето.
— Миналото е минало — обади се Огъст — и щом идваш при мен, значи си ми простил.
Спомних си, че хората от ЦРУ бяха поступали момчето.
Джак сви рамене.
— Сключихме сделка. Готов съм да изпълня условията. Свали оръжието. Да поговорим за „Новем солес“ — каза Огъст.
Младежът погледна към мен. Аз не помръдвах. Посегнех ли към оръжието си, можеше да пръсне мозъка на Огъст.
Той обаче насочи дулото към мен.
— Не още. Защо е тук този? Той е един от тях.
— Не, не съм.
Всичко се обърка. Не можех да се хвърля срещу него и да рискувам живота на Огъст. Но за да живее Даниъл, Джак Мин трябваше да умре.
— Видях те в Амстердам — каза ми той. — Работеше с Ник.
— Не. Работех с него — кимнах към Огъст.
Огъст, слава богу, не обори лъжата ми.
— Не. ЦРУ те издирваха. Бягаше от тях. Говореха за теб пред мен, когато мислеха, че не разбирам — присви устни Джак Мин. — Какво, по дяволите, става? Какво прави този тук, Огъст?
След дълъг, предълъг миг Огъст каза:
— Отговори му, Сам.
Аз не продумах.
Огъст каза:
— Слушай, Сам работеше за ЦРУ, бореше се срещу „Новем солес“ и не те заплашва. Уверявам те.
Той се втренчи в мен.
Ръката на Джак, която стискаше пистолета, потрепери леко. Хакерът не знаеше какво да прави. Някакво странно кътче в душата ми поиска да се обади: „Майка ти е мъртва. Съжалявам. Съжалявам, че всичко е толкова ужасно. Съжалявам, че трябва да те убия“.
Не можех да използвам Огъст като съучастник.
— Казах да дойдеш само ти — обърна се Джак към Огъст.
— Не съм го канил — отвърна Огъст.
О, не.
Изиграх коза си.
— Слушай. Горе има две мъртви жени. Чакаха те, Джак. „Новем солес“ те издирват. Аз… го разбрах.
— И разбра, че ще се срещнем тук? Как?
— Досетих се кой си. Кой си наистина. Не си китайски студент от Хонконг, а Джак Мин. Нюйоркчанин и хакер беглец.
Трябваха ми три секунди да го застрелям. И да не държи на прицел главата на Огъст.
— Знам, защото успях да те открия.