Стъклото обаче не се счупи. През мрежата от пукнатини виждах как Джак Мин се провира към задната седалка на колата. Мъчеше се да достигне задната врата. Беше паникьосан.
Агентът беше смел. Реши да прикрие бягството на Джак Мин. Добро момче, върши си съвестно работата. В гърлото ми заседна топка при мисълта какво ще трябва да направя. Мъжът свали стъклото и изви ръка край предното стъкло, за да стреля по мен.
Аз се смъкнах от капака и чух как първия куршум облиза боята. Бях приклещен в теснината между паркираната кола и линкълна. Паважът беше топъл. Гумите се извъртяха към мен и аз едва успях да се извия и да се вмъкна между колите, за да се наместя под линкълна.
Запълзях към задната му част. Лъхна ме горещината на двигателя.
Вратата на шофьора се отвори и видях крак да стъпва на земята.
Прострелях агента в месестата част на глезена. Той извика и кракът се прибра в колата.
Пред мен червени гуменки удариха асфалта. Тичаха. Измъкнах се изпод колата и хукнах между спрелите и забавящите ход автомобили. Тротоарите бяха опустели още при първите изстрели. Благодаря ви, разумни, уплашени пешеходци. Но трябваше да заобикалям колите, а Джак, свеж и непокътнат, се носеше с пълна скорост по празните тротоари.
Сви зад ъгъла и изчезна.
Последвах го. Той се извърна назад с ужасено изражение. Болка проряза ребрата и гърдите ми, пострадали от юмруците и ритниците на Огъст. И от удара с автобуса. И от каскадата върху покривите на автомобилите.
Евтин уличен базар се появи отпред — по сергиите продаваха предплатени мобилни телефони, портфейли от изкуствена кожа и какво ли още не: от бельо до дискове в оригинални опаковки, но не и на оригинални цени. Край сергиите се тълпяха хора. Старци, деца, бебета в колички, цели семейства.
Не можех да рискувам да стрелям. Не и тук. Твърде пренаселено беше.
Джак тичаше на зигзаг между сергиите и будките. Шумен китайски поп и надвикващо го реге бумтяха във въздуха. Рискувах да погледна назад и видях Леони да тича след нас няколко пресечки по-назад. Беше проявила достатъчно здрав разум да скрие пистолета. Не виждах нито Огъст, нито някого от хората му. Но те или щяха да се появят много скоро, или викаха подкрепления.
Следвах Джак Мин по петите през базара. Той надничаше назад през десет секунди да провери дали съм след него. Намирахме се на няколко пресечки от отправната ни точка. Тук тълпата беше спокойна и той не искаше да я разбунва. Искаше множеството да служи като буфер между мен и него. Не викаше за помощ. Нито полицията. Беше решен да избяга. И да остане сред хората.
Страхът на лицето му ме разтърси. Не исках да убия това момче.
50.
Огъст отвори очи. Лицето го болеше. Всичко го болеше. По темето му имаше кръв. Лепнеше. Изправи се.
Чу металната врата да се отваря със скърцане и чу стъпки да трополят по циментовия под. Потърси оръжието си. Нямаше го. Чувстваше главата си подута, замаяна и замъглена. Вероятно мозъчно сътресение.
Жена. Дребна, с червени коси, вързани на опашка, в джинси и тениска. Втренчи се в него и вдигна пистолета.
— Не мърдай — каза. — Стой на място.
Той не помръдна.
Видя как очите й се стрелкат из помещението. Изтича до раницата на Джак Мин и я хвана почти нежно. Преди да я вдигне, той видя през отвора на ципа малък лаптоп. Тя грабна раницата и я метна през рамо. Държеше пистолета насочен към Огъст.
— Не мърдай — нареди му.
— Коя си ти? — попита я.
Не му отговори, разбира се. Без да отклонява поглед от него, стисна по-здраво пистолета.
Излезе и изчезна по алеята.
Огъст се заклатушка към вратата. Коя, по дяволите, беше? С Мин ли беше или със Сам?
Излезе на алеята и тя стреля по него. Недостатъчно близо, за да го улучи, но така де, куршум в твоята посока винаги те кара да отстъпиш.
— Казах ти да не мърдаш! — извика жената.
Един от подкреплението — Грифит — лежеше на алеята, стенеше и притискаше ребрата си. Никаква следа от линкълна. Огъст преброи до двайсет и рискува да излезе отново през вратата. Червенокосата я нямаше.
Той включи слушалката.
— Две, тук е Едно, докладвай.
— Отвеждам информатора, преследват ни. Въоръжен мъж, знаеше името ти, каза, че си прострелян…
После настана хаос. Далечен удар на метал в метал, бумтене на куршуми, забиващи се в бронирано стъкло. Ругатните на Граймс, който крещеше на някого да залегне и да не става, гласът на Джак Мин: „Мамка му! Измъквам се оттук!“.