— Врагът се опитва да убие хлапето — каза Граймс.
Последваха нови изстрели. Граймс изкрещя и изруга пак. Огъст затича.
— Къде си?
Врагът. Сам Капра. Най-близкият му приятел, който би трябвало да е доволен, че имат информатор от „Новем солес“, се опитваше да унищожи най-добрия им шанс да разбудят тайните на престъпната групировка.
Огъст се втурна напред.
51.
Тичах.
Пред мен Джак Мин заобиколи сергия с дискове от Боливуд и Хонконг. Прескочи сгъваемите маси, разпиля кашони и си спечели гневен вик от страна на възрастния продавач. Мъжът го изпроводи със сочна смесица от нецензурен английски и мандарин. Мин се препъна и тениската му се запретна нагоре. Посегна към нещо на гърба си. Помислих, че е пистолет и трябва да му попреча да застреля стареца, но се оказа червена подвързия. Книга или дневник, затъкнат здраво в панталоните му. Той дръпна тениската над него.
Просто проверяваше дали е там.
Бележникът. Тайните на „Новем солес“.
Изкрещях на мандарин:
— Той ми открадна портфейла!
Има категорични предимства родителите ти да са живели като номади и да са те разхождали по цял свят като малък. Мога да използвам цял набор откъслечни фрази на две дузини езици. Тази я знаех, защото я бяха крещели по мен неведнъж в Пекин, когато бях на петнайсет. Лесно се отегчавах.
Търговецът сграбчи Джак, който извика:
— Лъже! Той иска да ме убие!
На коя версия е по-вероятно да повярват в Ню Йорк?
Търговецът стисна по-силно Джак, който започна да рита и нанесе непохватно кроше в лицето на мъжа. Старецът се стовари върху купчина боливудски саги, които се разпиляха по асфалта като съборена кула от карти.
Прескочих масата точно когато Джак доказа на какво е способен.
На следващата сергия продаваха пържен ориз с месо и зеленчуци и Джак улови горещия тиган и го метна към мен.
Сниших се и отскочих и вряща мазнина и парченца месо се приземиха върху сакото и косата ми. Истинска, неподправена болка. Отърсих месния напалм от главата и раменете си и изгорих дланите и пръстите си. Мехурчетата мазнина шипяха върху пластмасовите обложки на дисковете. Няколко пръски попаднаха върху ръката на търговеца и той извика от болка.
Аз стиснах зъби, най-после почистен от парещата каша, и заобиколих сергията.
Джак го нямаше.
Петнайсет секунди се равняват на човешки живот при градско преследване. Горе-долу толкова бях изгубил. Бягай. Хвани го. Толкова ли е трудно да убиеш компютърен маниак?
Видях го да излиза на кръстовището и да се качва в такси. Седна отзад и таксито забоботи напред. Стигнах кръстовището и се втурнах по средната лента да видя фирмата на таксито и табелата. Мъж с мотоциклет „Дукати“ едва не ме връхлетя. Наруга ме на цветист испански, профучавайки край мен. Изкрещя порой от неприлични думи по адрес на майка ми.
Хукнах след него. Дукатито забави ход на пресечката; таксито беше няколко автомобила по-напред. Застанах на три стъпки зад Господин Дукати, колкото да остана извън полезрението му, и когато спря, забих лакът в гърлото му — между предпазната каска и сакото му.
Удрям ли, не се шегувам. Здраво удрям. По-здраво, отколкото изглежда, че умея. Мъжът беше широкоплещест, набит и седеше върху дукатито, все едно е подвижен трон. Беше ме наругал и после бе забравил глупака, изпречил се на кръстовището, търсейки с поглед следващото препятствие.
Съборих го от мотоциклета. Той не извика, само се прекатури и издаде хриплив звук. Знаех, че ще се оправи; бях отмерил точно крошето.
— Не забравяй добрите обноски — казах му на испански и се качих с грохот на тротоара.
Хората се разбягаха с писъци от пътя ми. Виждах таксито — четири-пет коли вдясно пред мен. Бях заобиколен от очевидци, но той беше тук. Беше тук и трябваше да сложа край. Усещах тежестта на пистолета на гърба на съсипаното ми сако. Оставих го там.
Свих рязко с мотоциклета покрай паркирания камион между мен и таксито.
Видях, че задната врата на таксито зейва. Шофьорът удари спирачка. Джак беше скочил някъде по улицата. Беше забелязал, че го следвам.
Огледах тълпата. Алеи, улици, врати.
После го зърнах. Тичаше в далечината.
Засилих мотоциклета и се врязах сред върволицата от коли.
Той изкачи стъпалата пред изискана модерна кубична сграда от кафяв камък и стъкло. Видях го и как изважда несръчно малък пистолет от джоба си.
Вратата се отвори. Излезе млада жена. Джак размаха пистолета пред лицето й. Тя изпищя и се наведе, изпълнявайки нареждането му. Той изчезна вътре. Замръзнала от страх, привела рамене, жената задържа вратата отворена.