Аз подкарах мотоциклета нагоре по стълбите, през отворената врата. Исках да го уплаша. Исках да изгуби ума и дума. Исках да не спира, за да се прицели в мен.
Той се втурна нагоре по стълбите към апартаментите, докато аз громолях по плочника във фоайето. Гледаше напред, решен да избяга. Хвърли ми само бегъл поглед.
Ударих крачната спирачка, направих кръг с оглушително свистящи гуми и подкарах по гладките стоманени стълби. Мотоциклетът ръмжеше и бучеше, непригоден за такова наказание, но аз давах газ. Грохотът накара Джак да побегне още по-бързо, да ми направи път, така да се каже. Аз се завъртях на площадката и превзех и следващите стъпала. Гръбнакът ми сякаш се канеше да се отлепи от тялото.
Той изкачи последните стъпала. Последвах го. Двигателят ревеше недоволно. Той ме погледна, но понеже се бях привел върху мотоциклета, когато стреля, куршумът прелетя край мен. Джак Мин губеше самообладание.
Трябваше да е уплашен, за да успея.
Стигнах площадката и той се втурна по коридора в посока към улицата, към стъклената стена в дъното.
Страхът е странен съветник. Може да те умъртви и да те обезобрази, но може и да ти вдъхне кураж.
Джак Мин усети прилив на храброст през тези последни секунди.
52.
Извърна се и стреля. Дулото припламна ярко и горещо в мрачината на коридора.
Аз се претърколих от мотоциклета и той продължи напред през няколкото крачки, които ни деляха. Джак Мин отскочи от пътя му. Мотоциклетът профуча край него и разби стъклената стена. Излетя в ненадейно блесналата светлина на деня и чух как се стоварва върху паважа три етажа по-долу.
Лежах на хълбок и за секунда времето сякаш спря. Джак насочи пистолета към мен с лице, разкривено от шок и ужас — едва не го бях прегазил с мотоциклета; повеите на вятъра от прозореца рошеха косата му.
Сега различавах всяка подробност от лицето му. Той беше почти дете. Завъртя непохватно дръжката на вратата, маркирана с червен знак „Изход“. Тя не помръдна.
Аз заопипвах гърба си, пръстите ми затърсиха, изрекох с одрезгавял глас:
— Съжалявам.
Но пистолетът ми беше паднал от кобура.
Джак въртеше бравата и ме гледаше.
О, божичко, бях изгубил пистолета — или когато скачах към колата, или по коридора, докато пришпорвах мотоциклета.
Той стреля. Но не по мен. Изпрати куршум в бравата, обозначена: „Стълбище“. Ключалката се счупи. Джак Мин отвори вратата и хукна.
Аз се вдигнах на крака, когато той излетя през вратата.
Последвах го. Прекоси тичешком късо стълбище и излезе през вратата към покрива. Захлопна я. По покривите съм факир и Джак Мин нямаше шанс.
Сграбчих бравата, докато той се опитваше да затвори. Вратата замръзна помежду ни. После малкият пистолет се появи в процепа близо до главата ми.
Сниших се. Той стреля. Аз пуснах вратата. Тя се затвори с трясък.
Преброих до десет. Петнайсет. Отворех ли я, той можеше да ме застреля в главата.
Двайсет. Открехнах леко вратата.
На открито чух приближаващ вой на полицейски сирени. В сградата скоро щеше да загъмжи от нюйоркски ченгета и заловяха ли ме, преди да настигна Джак Мин, синът ми щеше да умре.
Прехвърлих се предпазливо върху покрива. Не го видях. Имаше много места за укритие — водни резервоари, тръби за климатици, вентилатори. Трябваше само да почака полицаите да дойдат и да се предаде. Те щяха да го заведат при Огъст и „Специални проекти“. Пред възможността да го убия несъмнено щеше да предпочете полицията.
На покрива цареше тишина. И двата съседни покрива бяха по-високи с полуетаж, но не мислех, че е имал време да се изкатери по тях. Тогава го видях. Тичаше. Беше изкачил съседния покрив, сниши се за миг, но зърнах темето му, когато се навеждаше. Беше рискувал да надникне. Лош избор.
Втурнах се към него и се изкатерих върху съседната сграда — не ги делеше разстояние — и Джак се изправи и побягна, заобикаляйки препятствията върху покрива. Прескочи тясното пространство, делящо го от следващата постройка.
Повечето хора се колебаят, преди да скочат. Той не се подвоуми. Смелост. Или отчаяние. Ръцете му уловиха стената. Извика ужасено — чист ужас, от който костите ти изтръпват — и се издърпа нагоре.
Мой ред. Настроих съзнанието си към рутината на паркура. Виждаш препятствията, откриваш най-бързия и най-ефикасния начин да ги прескочиш, да минеш под тях или през тях. Проиграх мислено скока и се втурнах напред. Прехвърлих ръба на сградата и се търколих върху покрива. Мускулите ми нададоха вой — липсваше им тренинг. Забелязах Мин. Тичаше колкото му държат краката. Обърна се назад, в очите му светеше ужас. Стреля по мен и продължи напред.