Просто го гони до края на покрива, помислих си. Ако падне от такава височина, ще умре. И Даниъл е спасен.
Затичах. Трябваше да го следвам по петите. Даниъл, синът, когото никога не бях прегръщал, замъгли всяка друга мисъл освен: „Тичай, скачай, лови“. Кръвта ми пламтеше, първичен порив пришпорваше съзнанието ми. Беше лесно — Джак имаше преднина от петдесетина метра, трябваше да го настигна.
Четирийсет метра. Той се прехвърли през плакат с надпис: „Реновация. Скоро ще се предлагат нови апартаменти!“. Използва ръба му като въже, за да скочи върху съседния покрив. Аз летях право към него. Той се препъна. Надзърнах назад. Покривът, където се намирахме, беше празен, но не задълго. Полицаите скоро щяха да го напълнят. Заради разбития мотоциклет и изстрелите щяха да изпратят повече от една патрулна кола.
Откъслечни мисли се рееха в съзнанието ми. Съсредоточих се върху тичането. Джак бягаше много, много бързо. Инстинктът за оцеляване му даваше криле. Но аз бях обучен и бях по-бърз.
— Полиция! — проехтя глас над покривите. — Спрете! Свалете оръжията!
Погледнах назад. Двама полицаи излизаха от вратата, където Джак едва не ме простреля в главата.
Обърнах се отново към него.
Нямаше го.
Огледах покрива, към който наближавах. Мин тичаше по него — глупаво, по права линия. Беше слязъл на по-нисък покрив, когато се обърнах назад към полицая. Сега го бях изгубил. Не.
— Спри! — извика полицаят, когато прескочих ръба на покрива и се приземих върху съседната сграда. Нямаше място. Комини, вентилатори, тухлен навес за вратата към стълбището. Тук горе беше струпано оборудване, стелеха се светлосини строителни платнища. Над далечния край на покрива се издигаше скеле. Ремонтът течеше с пълна пара. Дали Джак се бе пъхнал под платнището, което беше навсякъде? Или беше слязъл през вратата? Съществуваше опасност да го подмина, ако се беше спуснал по стълбището в сградата. Паника смрази сърцето ми. Тръгнах към вратата. Трябваше да избирам — в този момент полицаят несъмнено съобщаваше местонахождението ми и диспечерите щяха да насочат другите екипи да ме пресрещнат. Свих зад ъгъла към входа на стълбището и Джак хвърли тежка саксия по мен. Спрях я с лакът и костите ми изпукаха. Залитнах назад и той вдигна пистолета; спусъкът изщрака, пълнителят беше празен. Джак простена.
Ритнах го по корема. Той изпуфтя останал без дъх и се олюля.
— Полиция! Легнете на земята! Веднага!
Приближаваха. Навярно на четирийсетина метра.
Двама се изкачваха по покрива. Другите, предполагам, се бяха поболели от скока, който направихме с Джак.
Аз се изправих на крака.
— Не ме убивай, моля те. За бога! Не ме убивай.
Гласът му умоляваше. Глас, пресеклив от сълзи. Дръпна вратата. Беше заключена отвътре.
Сграбчих го със здравата си ръка.
Мислех да го използвам срещу „Новем солес“, да си осигуря застрахователна полица, за да си върна сина — частици от налудничав план, който нямаше да проработи.
Но нямаше време. Нямаше време нито за него, нито за мен, нито за Даниъл. Не чувствах ръката си здрава там, където я беше улучил с тежката саксия. Щях да му счупя врата, ако имах минута. Но полицаите приближаваха, оставаха им трийсетина крачки. Нямах време.
Блъснах го силно към ръба на сградата. Стисках го и го тласках безпощадно натам.
— Съжалявам — казах толкова тихо, че едва ли ме чу.
— Махнете се оттам! Лягайте на земята! — извика ни едно от ченгетата.
Джак се бореше с мен, крещеше, умоляваше. Помислих си, че ако го обгърна с ръце и го блъсна, и двамата ще полетим, а гравитацията е по-силна от ченгетата. Още десет крачки.
— Не, не! — изпищя Джак.
— Иначе ще убият детето ми. Съжалявам — извиках.
Ако скочехме двамата… може би щяха да дадат Даниъл на Леони, когато върнат дъщеря й. Тя щеше да се погрижи за него. Познавах я достатъчно. Дълбоко в себе си беше порядъчен човек.
Той ще е мъртъв, вестниците ще съобщят, задачата ми ще е изпълнена. Синът ми ще е свободен.
— Не! Не! — изкрещя Джак Мин.
Обгърнах го през ръцете като с железни белезници. Нямаше друг начин.
Оттласнах се от покрития с чакъл покрив.
53.
И краката ми се приземиха върху… скеле. Ремонтираха тази страна на сградата. Джак размахваше ръце и крещеше. Улови се за една тръба, но аз го издърпах насила от живота, от безопасността. Видях как върховете на пръстите му досягат метален прът и го изпускат. Петите ми удариха края на скелето и аз се отблъснах надолу, стиснал ръката му.