— Господин Уъртингтън отсъства — съобщи му Малик и затвори вратата. — Мога ли да видя паспорта ви?
О’Брайън леко сви рамене и му подаде документа.
— Как се чувства господин Дори? — попита Малик и подхвърли паспорта на мъжа без оръжие.
— Доколкото знам, все още е жив — усмихна се леко О’Брайън и на свой ред попита: — А как се чувства Ковски?
Така се казваше прекият началник на Малик.
— И той още диша — отвърна Малик, поколеба се за миг, после добави: — Малко сте закъснял… Уъртингтън е напуснал дома си малко след десет тази сутрин. Моля ви да предадете на господин Дори, че аз ще имам грижата за него. Предайте му още, че няма да го изпусна! — Направи лек и малко вдървен поклон: — Съжалявам, че напразно сте се разкарвали. Моля ви да приемете компанията на този човек. Ще ви върне паспорта на летището.
Ниският здравеняк, който вече беше прибрал паспорта на О’Брайън в джоба си, мълчаливо се насочи към вратата. О’Брайън прие неизбежното и с нежелание го последва.
— Един момент, господин О’Брайън — спря го Малик. — Моля да не се връщате повече тук, защото сте нежелан гост в тази страна. Разбирате ли ме?
— Разбира се — кимна О’Брайън, мина пред широкоплещестия и се насочи към стълбището. — Сбогом.
Стори му се, че някъде във вътрешността на жилището се чуват приглушени женски ридания. Вероятно жената на Уъртингтън, сви рамене той. Не би желал да е на нейно място в момент като този.
Малик!
Лицето на О’Брайън се изкриви в грозна гримаса.
Втора глава
— След пет минути трябва да излизам, котенце — каза Гърланд. — Бъди така добра да си допиеш питието и да си сложиш кънките!
Момичето насреща му разклати полуразтопените бучки лед в чашата си. Беше я забърсал на левия бряг, пред някаква дискотека. Най-много осемнайсетгодишна, страшно красива в червените си ластични панталони и блузка на червено-бели райета. Тъмнокоса и добре сложена, тя моментално привлече опитното око на Гърланд. Едва тук, в апартамента си на улица Де Сюиз, той разбра, че момичето е твърде младо, твърде неопитно и твърде всичко останало…
— Искаш да кажеш, че трябва да си вдигам чуковете, а? — попита го тя, свела глава на една страна като филмовата звезда, която беше видяла в някакво списание.
— Съжалявам, но наистина трябва да излизам — пусна в ход очарователната си усмивка Гърланд.
— Нищо ли няма да правим? Аз съм добра, защо бързаш толкова?
Гърланд изпусна една тежка въздишка. Докога ще се забърквам в подобни истории, отчаяно се запита той. Проблемът ми е, че никога не мога да кажа „не“, когато това се налага. Но тя изглеждаше наистина страхотно. По дяволите! И сега си е страхотна! Но защо, Господи, жените изведнъж се превръщат в такива досади, когато отворят уста? Ако това коте тук си беше държало езика зад зъбите, щяха да прекарат страхотно!
— Поканих те за едно питие — рече той. — Получи го, а сега трябва да излизам. — Стана на крака и добави: — Хайде, котенце, слагай кънките!
Тя се нацупи и отпи глътка от питието си. После хвърли поглед към високата му широкоплещеста фигура, гладкото лице с твърди черти и посребрялата по слепоочията черна коса. Какъв мъж, Господи, въздъхна вътрешно момичето, а на глас попита:
— Не говориш сериозно, нали? Имах чувството, че двамата с теб ще включим на скорост! В квартала ми викат „Врътливото дупе“ и ще те побъркам, приятелче! В момента ни разделя единствено ципът на панталона ми!
Гърланд внимателно я погледна. Изведнъж се почувства уморен мъж на средна възраст, тази сексуална прямота му действаше като леден душ.
— Някой друг път, котенце — отвърна той. — А сега сгъвай палатката и изчезвай!
Телефонът иззвъня.
— Най обичам така! — въздъхна момичето. — Пипна ли някой истински мъж и телефонът почва да дрънчи!
— Това е животът — рече Гърланд и вдигна слушалката. С другата си ръка посочи към входната врата: — Ей натам. Като слезеш долу, ще видиш спирката на метрото вляво. Сбогом, котенце!
В ухото му прогърмя глас с типичен нюйоркски акцент:
— Гърланд?
— Май съм аз — рече Гърланд и се отпусна обратно в креслото.
— Казвам се Хари Мос — съобщи гласът на фона на едва доловима музика. — Не ме познаваш, взех номера ти от Фред.
Момичето се приближи до Гърланд и бавно изсипа остатъка от питието си върху главата му. Две полуразтопени бучки лед го чукнаха по рамото и изтропаха на пода. Тя внимателно закрепи на темето му чашата с дъното нагоре, после тръгна към вратата, като въртеше съблазнително малкото си твърдо задниче. Гърланд въздъхна, свали чашата от главата си и я постави на шкафчето до себе си. После помаха с ръка на момичето, което вдигна два пръста на прага.