Когато си толкова млад, нетърпелив и глупав като онова коте горе, не е зле да ти се сервира и порция киселец, помисли си той.
Нощта прекара в долнопробен хотел, при това я прекара зле. Почти през цялото време се въртеше в леглото, напразно опитвайки се да заспи. По едно време пред очите му изплува голото тяло на момичето, което съблазнително се извиваше пред него.
Май е време да ида на изследване, ядосано си рече той и заби палец в рехавата възглавница. Някъде около пет сутринта беше все още буден. В съзнанието му неведнъж се появи натрапчивата мисъл, че напоследък е позволил на съвестта си да ръководи живота му.
Облече се надве-натри и слезе при колата си. Десет минути по-късно отново се катереше към седмия етаж на блока. Нищо чудно, че животът ми представлява един вечен проблем, рече си той, докато влизаше в апартамента, вече полусветъл от настъпващото утро.
Леглото беше празно, в жилището му нямаше никой.
Гърланд направи гримаса, после сви рамене.
Приближи се до леглото, смъкна чаршафите и ги захвърли на пода. После взе един душ, легна върху голия матрак и заспа.
Оскар Брукмън стоеше пред писалището на Дори, дебелите му пръсти мачкаха шапката зад гърба му.
О’Халоран — прекият му началник, гледаше замислено през прозореца и ритмично предъвкваше крайчето на угаснала пура.
Дори седеше зад бюрото си и си играеше с ножа за отваряне на писма.
Атмосферата в стаята беше напрегната.
— Не зная как става, но винаги когато планирам някаква операция някой някъде прави глупави грешки — каза Дори с нисък ядосан глас. — Получих рапорта на О’Брайън. Не е изпълнил задачата и Уъртингтън е все още жив!
— Не можем да виним за това О’Брайън — извърна се от прозореца О’Халоран. — Информацията на Кейн дойде твърде, късно!
— Вечното оправдание! Но в момента на сцената е Малик, а нашият човек е позорно изритан! Няма начин да се върне отново! А ако Малик пипне Уъртингтън, в което съм почти сигурен, аз ще изгубя двама от най-добрите си агенти!
О’Халоран нямаше какво да отговори на тава. Размени един бърз поглед с Брукмън и зачака.
— Добре поне, че Гърланд захапа въдицата — въздъхна Дори. — Но това стана единствено, защото свърших всичко със собствените си ръце! — Гневните му очи, леко увеличени от пенснето, бавно се спряха върху Брукмън: — Какво ще докладваш?
Брукмън беше доволен от себе си, сигурен, че е свършил работата както трябва.
— Влязох в апартамента на Гърланд и сложих в куфара му онзи плик, дето ми го дадохте — започна той. — Може да го открие само ако нареже куфара на парчета. Но те ще го намерят в момента, в който им се мерне пред очите!
— Сигурен ли си, че никои не те видя да влизаш там? — остро попита Дори.
Брукмън с усилие потисна една усмивка на превъзходство. Добре знаеше, че Дори никак не обича да го гледа усмихнат.
— Абсолютно сигурен, сър — отвърна той.
Дори видимо се поуспокои.
— По-добре е да обясня подробно целите на тази операция — каза той и се облегна назад. — Искаме да внедрим Латимър в Прага, а Гърланд ще бъде използван за димна завеса. Малик е там, а той знае всичко за Гърланд. Без съмнение ще го приеме за новия ни резидент. Проблемът беше да накараме Гърланд да замине. — Взе в ръка любимия си нож за отваряне на писма и замислено продължи: — Преди около месец двама военнослужещи задигнаха парите за заплатите на цяла дивизия в Западен Берлин. Казват се Хари Мос и Ферди Нюман. Успяха да се прехвърлят в Прага. Там Нюман е убит от полицията, а Мос е вкаран зад решетките. Тук, в Париж, живее моят племенник, който учи в Театралния институт. Със задоволство разбрах, че той с лекота може да изиграе ролята на Хари Мос. Вече осъществи контакт с Гърланд и му поднесе паничката с просо, която му бях приготвил. Онзи клъвна и всеки момент ще замине за Прага да прибере остатъка от заплатите. Важна част от тази операция е той наистина да намери парите. — След тези думи Дори отвори чекмеджето пред себе си и извади оттам пакет, увит с дебела кафява хартия и запечатан със скоч. — Тук има точно трийсет хиляди долара — уточни той и хвърли поглед към Брукмън. — Ще отидеш в апартамента на Мейла Рейд и ще ги скриеш така, че тя да не може да ги намери. После ще кажем на Гърланд къде да ги търси. В момента, в който това стане, ти ще се обадиш анонимно в щаба на чехословашките тайни служби и ще им съобщиш, че Гърланд носи пари да плати за информацията, която се надява да получи от агентите на Уъртингтън. Те, разбира се, моментално ще идат в хотела на Гърланд и там ще открият не само парите, но и писмото, което си пъхнал в куфара му. А то ще им докаже недвусмислено, че собственикът на куфара е нашият нов резидент. Полицията ще го предаде на Малик, а той без съмнение ще бъде уверен, че именно Гърланд е избран за заместник на Уъртингтън. Докато всичко това е в ход, Латимър ще има време да се вгради спокойно на новия си пост. Това е операцията. — Дори млъкна, после подаде лист хартия на Брукмън: — Това са инструкциите ти. Всяко действие трябва да бъде синхронизирано по време. Сега тръгвай. Ще те предупредя, когато Гърланд отлети за Прага. Няма да правиш нищо, преди да получиш зелена светлина лично от мен!