През двете години, в които работеха заедно, чувствата му ставаха все по-пламенни. Болеше го от нейното безразличие, болеше го, че тя се вижда с него единствено, за да изкара малко пари.
А откакто се нанесе тук му стана направо непоносимо да се въздържа. Желаеше я. Тялото му просто тръпнеше от това желание, но той продължаваше да си дава сметка, че дори и най-малкият намек за чувствата, които го вълнуваха, може да се окаже фатален. Защото през цялото време тя недвусмислена му показваше, че иска той да изчезне, при това бързо…
Направи усилие на волята и прехвърли мислите си на Власт. Беше се запознал с него на едно тайно антикомунистическо събрание. Власт веднага го хареса и каза, че човек може да има доверие на англичаните. Заговориха се, после започнаха да се срещат. След известно време Власт сподели, че някога е бил майстор гравьор, но в момента работел като оператор на асансьор в един от големите международни хотели. Само нощна смяна. После приближи уста до ухото на Уъртингтън и добави:
— Обадете ми се, ако някога имате нужда от паспорт! Никой не знае какво го очаква, а в тази работа аз съм най-добрият!
По онова време Уъртингтън беше абсолютно спокоен за себе си, но въпреки това запомни предложението на стареца. Още тогава си даваше сметка, че наистина може да му се наложи да напусне Прага с фалшив паспорт.
Допреди две седмици всичко в живота му вървеше по ноти. С външен вид на преподавател в английско учебно заведение и приятни маниери, той притежаваше дарбата да бъде интересен събеседник. Учениците му — професори, политици и държавни служители, с удоволствие се отпускаха пред него. Получената от тях информация минаваше през Кейн и стигаше до Дори, доларите в швейцарската му сметка стабилно се увеличаваха. После изведнъж на сцената се появи Малик — гигантът с посребрена коса. Уъртингтън беше предупреден, че той е най-опитният агент на ГРУ, съветската разузнавателна служба. Същевременно си даваше ясната сметка, че не може да бъде герой. Започна да крои планове за бягство още в деня, в който научи за пристигането на Малик в Прага. Свърза се с Власт. Старецът се съгласи да му направи фалшив паспорт, но не даром. В продължение на няколко дни Уъртингтън търсеше заеми, с които, прибавени към мизерните му спестявания и получените в аванс пари за уроци, събра поисканата сума. През същите тези дни откри, че е следен, вероятна от хората на Малик. Откри и друго — арестуват ли го, положително ще предаде както Кейн, така и Мейла. Прилошаваше му само при мисълта за методите, чрез които горилите на Малик ще изтръгнат признанията му. Даваше си сметка, че попадне ли в ръцете им, той ще се превърне в панически бърборещ и пищящ извор на информация и Дори незабавно ще научи за това. Мразеше Дори. Беше го виждал само веднъж, но веднага усети, че този човек не му вярва. Дори ценеше само Мейла и Кейн. Какво ли ще направи този тип? Седнал на тоалетната чиния с цигара, която пареше пръстите му, Уъртингтън неволно потръпна. Дори ще прати някой да го ликвидира. Просто и ясно. Мъртвата уста не говори. Така че сега трябва да се пази не само от горилите на Малик, но и от убийците на Дори.
На вратата се почука и той отвори.
— Тръгвам — съобщи му кратко Мейла.
Уъртингтън се усети и притеснено се изправи от срамното си ложе. Тя беше облякла проста синя рокля и изглеждаше чудесно. Душата му се сгърчи от желание. С усилие откъсна поглед от стройната й фигура, бръкна във вътрешния си джоб и извади един плик.
— Това са парите за Власт — подаде й го той. — Внимавайте да не ги загубите. Взехте ли филмчето и паспорта?
— Да — отвърна тя, сложи плика в чантичката си и тръгна към вратата. Очите му се забиха във високата й съблазнителна фигура. — В хладилника има нещо за хапване, в случай че огладнеете…
— Благодаря. Внимавайте да не ви проследят.
Тя му хвърли един остър поглед. Усещаше, че този мъж се притеснява от принудителното им съжителство и това я тревожеше. Беше сигурна, че ще съумее да се контролира, но колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре. Присъствието му тук не събуждаше никакви чувства в душата й, само я притесняваше и толкоз.
— Ще внимавам — отвърна тя и излезе.
След двайсетина минути се добра до улица Селетна, влезе в една от мрачните сгради и пое към петия етаж, на който се намираше апартаментът на Власт. На третия етаж спря и хвърли поглед надолу. Нямаше никой. Успокоена, тя изтича по стълбите и миг по-късно натискаше звънеца на Власт.