Все още мислеше за парите и новия живот, който го очакваше, когато по стълбите отвън се разнесоха стъпки. Скочи на крака, плъзна се на балкончето и се прилепи до стената с разтуптяно сърце. Ръката му неволно докосна ръкохватката на автоматичния колт, калибър 32, който лежеше, в кобура под лявата му ръка. Ключалката изщрака, после настъпи тишина. Уъртингтън внимателно надникна иззад избуялото мушкато. Мейла се беше изправила в средата на стаята и озадачено се оглеждаше. Той въздъхна и напусна скривалището си.
— Ох! — стреснато си пое дъх тя. — Помислих, че сте изчезнал!
Видял разочарованието, което се изписа на лицето й, Уъртингтън горчиво се усмихна.
— Не, просто взех предпазни мерки — отвърна той. — Чух стъпките ви по стълбите. — Замълча и очаквателно я погледна: — Кога ще ми направи паспорта Власт?
— Порязал си е ръката. Най-рано след две седмици.
Кръвта нахлу в главата на Уъртингтън, после рязко се оттече надолу по вцепененото му тяло. Лицето му стана бяло като вар.
— Две седмици ли?! — прошепна той. — Не може да бъде!
— Това е положението — отвърна тя, после яростно извика: — Но вие не можете да останете тук цели две седмици! Трябва да си вървите, не ви искам тук!
Колената на Уъртингтън се подгънаха и той безсилно се отпусна на стола. Две седмици! Всеки ден и всеки час от тях Малик ще се доближава до него, същото ще правят и убийците на Дори! Душата му се сгърчи. Излезе ли оттук, обречен е на сигурна смърт. Тази малка квартира е единственото му убежище!
— Моля ви, вървете си! — почти истерично изкрещя Мейла. — Не искам да имам нищо общо с вас! Не стойте, ами си взимайте багажа и се махайте!
Уъртингтън се замисли за нейното положение. Прекрасно разбираше как се чувства тя в този момент. Съвсем различно би било, ако го обичаше както той я обича! Когато има любов, има и готовност за саможертва, горчиво си помисли той.
— Ако изляза оттук, бързо ще ме хванат — тихо започна той. — Не си правете илюзии, вече говорихме по този въпрос. Никога не съм се отличавал с особена смелост, всъщност колко ли са наистина смелите хора на този свят?… Лесно ще ме принудят да говоря. И колко дълго ще се наслаждавате на спокойствието си, след като проговоря? Трябва да остана тук за наше общо добро. Няма къде другаде да отида.
Мейла го погледна с отчаяние, съзнавайки, че казаното е чиста истина.
— Тогава аз ще се махна — тръсна глава тя. — Ще помоля една приятелка за временен подслон.
— Дали е разумно? — усъмни се Уъртингтън и запали цигара с треперещи ръце. — Приятелката ви сигурно ще попита защо сте напуснали дома си. А това е все едно да й кажете, че съм тук!
Тя рязко се отпусна на близкия стол.
— Ще се оправим — продължи успокоително Уъртингтън. — Вие работите до полунощ, а аз ще се наспивам, докато ви няма. Обещавам да не ви досаждам.
Тя мълчеше, очите й бяха вперени в конвулсивно стиснатите юмруци.
Въпреки чувствата си, Уъртингтън разбра, че скоро ще изгуби търпение. Нима не е в състояние да прояви дори и най-обикновена любезност, раздразнено се попита той. Нима е толкова безразлична към съдбата му?
— Опитвам се да бъда разумен — малко по-рязко подхвърли той. — Бихте ли се взели в ръце? Нима не разбирате, че ако ме хванат, ще ни убият и двамата?
Тя вдигна глава. Лицето й беше бледо, устните й трепереха.
— Защо ми погодихте това? — измъчено прошепна тя. — Защо проявихте този чудовищен егоизъм? Аз бях в пълна безопасност!
— Никой не е в пълна безопасност — смутено отвърна Уъртингтън. — Глупаво е да се разсъждава по този начин. Знам, че съм страхливец, но и вие сте същата. Мислите само за себе си, а аз мисля и за двама ни! — Почака малко, но тя мълчеше. Затова тръсна глава и придаде фалшива бодрост на гласа си: — По-добре да помислим за обяд. Гладен съм, ще приготвите ли нещо?
Трета глава
Оскар Брукмън беше в Прага вече втори ден. Отседна в скромен хотел в Старе Месте и се държеше като опитен американски турист. Между първите атракционни заведения, които посети, беше и бар „Алхамбра“. Изчака внимателно края на номера на Мейла Рейд и си отбеляза точния час. Беше напълно лишен от слух, затова не можеше да прецени дали това хубаво момиче го бива като певица, или не. В замяна на това оценката за тялото й беше напълно професионална.
Посети и блока, в който живееше Мейла. Там, с фотографическа прецизност, запомни всички детайли, които по-късно щяха да му влязат в работа. Отби се във входа да запали цигара и отбеляза, че няма нито портиер, нито асансьор.