Жозеф Февре знаеше, че Кейн винаги държи на най-доброто и още от сутринта беше обмислил току-що предложеното меню.
— Това звучи добре — кимна Кейн и хвърли нетърпелив поглед на ръчния си часовник. Беше един без четвърт. — Покани приятеля ми горе веднага след като се появи.
— Разбира се, мосю Кейн — поклони се Февре и излезе.
Кейн се отпусна встрани от масата и запали цигара. Едрото му лице беше мрачно и замислено. След няколко секунди на прага се появи келнер, постави пред него голяма чаша с водка-мартини и безшумно се оттегли.
Кейн изяде маслината на коктейла, хвърли бъркалката в камината и отпи първата глътка. После отново погледна часовника си. Джон Дори влезе в момента, в който дърпаше обратно ръкава си.
След трийсет и девет години служба в американското посолство в Париж той беше получил отговорния пост регионален директор на ЦРУ. Беше дребен като пиленце мъж на шейсет и шест години, носеше очила без рамки и приличаше повече на преуспяващ банкер, отколкото на твърд като стомана ръководител на една изключително ефикасна организация, поставила си нелеката задача да се бори с шпионската мрежа на руснаците.
— Здрасти, Джонатан — поздрави Дори и затвори вратата зад гърба си. — Изглеждаш великолепно!
— Така ли мислиш? — стисна ръката му Кейн. — Много би ми се искало и да се чувствам великолепно!
На вратата тихо се почука, после в стаята влезе келнер и постави пред Дори чаша горчиво чинцано със сода и лед. Кейн знаеше какво пие Дори и се беше погрижил да даде съответните инструкции. Дори пое чашата и поласкано кимна с глава. Изчака излизането на келнера и придърпа един стол.
— Случило ли се е нещо? — попита той с подкупваща невинност в гласа.
— И още как — отвърна Кейн. — Уъртингтън е разкрит!
Дори замислено попипа гърбавия си нос. После отпи глътка от питието и разклати чашата си. Кубчетата лед тихо звъннаха.
— Твоят човек в Прага, така ли?
Кейн извади пакетчето цигари от джоба си. Познаваше добре Дори и знаеше, че обича да му обяснят целия проблем отначало докрай, сякаш за пръв път го чува.
— Алек Уъртингтън — търпеливо започна той. — Англичанин, женен за чехкиня. От десет години живее в Прага, преподава английски на тамошните политически лидери. Купихме го преди три години, страшно много иска да натрупа капитал… Всъщност кой не го иска? Превеждаме му парите в банката „Креди Сюиз“, Берн. Има спестени около шейсет хиляди долара. До този момент информацията му беше полезна и честно си е изкарвал парите. Но очевидно е допуснал някаква грешка, вероятно от прекалена самоувереност. В момента е под наблюдение, но лесно би могъл да се отърве, защото срещу него няма нищо конкретно. За съжаление обаче е изпуснал нервите си. Спестените пари го привличат неудържимо, иска да избяга и да си ги харчи на воля. Не бих казал, че го обвинявам за подобно желание, но за нас то е без никаква реална полза. В момента е много объркан и трябва незабавно да го подменим. Твърдо е решен да бяга.
Дори привърши питието си, вратата се отвори и влезе един келнер с количка. Преместиха се на масата за хранене. Очите на Дори зад проблясващите стъкла на очилата бяха безизразни. Но когато пред него бе поставена чинията с шпикованото, той видимо се оживи.
— Жозеф продължава да държи най-добрия неизвестен ресторант в Париж! — одобрително поклати глава той.
— Така е — рече Кейн и започна да се храни. Беше убеден, че Дори няма да направи нищо за решаване на проблема му, преди да приключи с обяда.
Когато поднесоха турнедото „Масена“ и гарафата с „Шато Осон“, Дори се усмихна и поклати глава:
— Ти наистина ме глезиш!
— Какво от това? — отвърна Кейн и наля вино в чашите. — Аз глезя и себе си.
Приключвайки обяда, двамата размениха още няколко незначителни изречения. Дори прояви интерес към бизнеса на Кейн, той му отвърна, че върви добре и толкоз.
Чак след като поднесоха кафето и келнерът се оттегли, Дори премина върху същността на въпроса.
— Никога не съм ценял Уъртингтън особено високо — рече той. — Добре… Ще му намеря заместник.
— Не му завиждам на твоя заместник — мрачно каза Кейн. — В Прага е дадена тревога и положението е лошо. Пристигнал е човек от руското разузнаване за затягане на дисциплината. Казва се Малик.
— Малик ли? — вдигна глава Дори и очите му се присвиха. — Той наистина е един от най-добрите и най-опасните им хора!