Уъртингтън озадачено го наблюдаваше, ангелът бе напълно скрит от широкия му гръб. После Брукмън леко се извъртя и Уъртингтън видя, че е свалил главата на ангела. Убиецът се наведе и внимателно я постави на пода, после отвори куфарчето си и извади от него пакет, увит в кафява амбалажна хартия. Работеше бързо и сръчно, пакетът скоро бе натикан в кухия врат на ангела, главата се върна на мястото си. Изправи се, затвори празното куфарче и се огледа. После се насочи към вратата, угаси осветлението и излезе.
Уъртингтън, парализиран от изненада, все още не можеше да повярва на късмета си. Изминаха няколко минути, преди да бъде в състояние да побутне притворения френски прозорец и да влезе обратно в стаята. Точно навреме, за да чуе как тежките стъпки на Брукмън заглъхват надолу по стълбите. Внимателно пристъпи към входната врата и леко я открехна. Отдолу ясно долетя затръшването на тежката порта, после всичко утихна.
Обърна се, запали лампата и безсилно се отпусна в близкия стол. Размина се на косъм със смъртта! Беше толкова уплашен, че дълго време не можеше да прави нищо друго, освен да гледа лицето на дървения ангел и да благодари на Бога, че е съхранил живота му. После умът му се раздвижи и отново го обзе чувството за смъртна опасност.
Така го завари Мейла — полузадрямал на стола, изтощен от преживяното напрежение. В момента, в който зърна бледото му лице, тя разбра, че нещо се е случило. Бързо затвори вратата и сложи резето, после тихо попита:
— Какво има?
Уъртингтън бавно се изправи на крака. Направи върховно усилие да надмогне страха си, но от ужаса в очите й разбра, че не е успял.
— Тук беше Брукмън — промълви той. — Докато обработваше ключалката, аз успях да се скрия на балкона…
— Кой е той? — попита с треперещ глас Мейла. — Какво искаш да кажеш?
— Човек на Дори — нетърпеливо отвърна Уъртингтън. — Помислих, че някой ме е предал… — Потърка брадичка и тихо добави: — Бях сигурен, че е дошъл да ме убие.
— Но защо трябва да те убива? — потръпна Мейла.
— Дори знае, че ако ме хванат, аз ще издам както теб, така и Кейн — отчаяно промълви Уъртингтън. — Но задачата му беше друга… — Ръката му махна по посока на дървения ангел: — Сложи някакъв пакет там, вътре, после си тръгна… И друг път ли са използвали фигурата за пощенска кутия?
— За какво говориш? — объркано попита Мейла и извърна глава към ангела. — Оставил е нещо вътре, така ли?
— Да. Отвъртя главата и пъхна нещо в кухината отдолу. Помислих, че е нещо, което очакваш… В крайна сметка ти все още работиш за Дори, нали? — Забеляза учудването й и продължи: — А ако не знаеш за какво става въпрос, най-добре ще е да погледнем там, вътре…
— Не! — извика Мейла. — Не искам да имам нищо общо с това!
Уъртингтън озадачено вдигна глава.
— Наистина ли? — попита той. — Сигурна ли си, че ангелът никога не е бил използван като тайник?
— Сигурна съм, разбира се! Не го пипай! Не искам да се забърквам!
— Държиш се детински. Ти си агент на ЦРУ и вече си приела и предала огромно количество информация. Чрез мен и чрез Кейн, срещу което си получавала пари. А това те превръща в професионалист. Я се съвземи! Рано или късно те ще ми намерят заместник и тогава ще трябва да работиш с него!
— Няма да работя вече с никого! — изкрещя Мейла. — До гуша ми дойде! А ти се махай! Никой не може да ме принуди да правя нещо, което не желая да правя!
Уъртингтън й хвърли един изпълнен със съчувствие поглед. Отлично разбираше чувствата й. Нали и той ги беше изпитал, когато научи за пристигането на Малик в Прага?
— Моля те да се съвземеш и да ме слушаш внимателно — тихо рече той. — Ти си вземала парите им. Можеш да се отървеш от тях само ако те го пожелаят. В противен случай ще ти затворят устата. Единственият ти шанс да се откачиш е да изчезнеш — така, както аз се опитвам в момента… Ако нямаш начин да се измъкнеш от страната и да се покриеш някъде, ще бъдеш убита!
Тя го погледна с обезумели очи.
— Не ти вярвам! Те не биха сторили подобно нещо!
— А не се ли питаш защо аз бягам от Прага? Винаги съм знаел, че този момент ще дойде и съм вземал необходимите предпазни мерки. — Поколеба се за миг, после продължи: — Не му е сега времето да ти казвам подобни неща, но няма как… — Слабото му лице се покри със ситни капчици пот, очите му бяха отчаяни, но искрени: — Аз те обичам, Мейла. Обичам те още от първата ни среща. Бих желал да мога да се изразя с не толкова банални думи… — Срещнал изумения й поглед, той рязко млъкна и наведе глава: — Извинявай, не трябваше…